Ценоразпис

Ц  Е  Н  О  Р  А З  П  И  С

Нели

Пенчева

Магистър социална психология

·       Психологично изследване на личността / за ТЕЛК или пред други институции /-35 лв.

·       Консултации при нервни пристъпи и психични разтройства-15лв.

·       Консултации при възрастни хора и деца с увреждания и техните близки- 10лв.

·       Консултации при стрес-15лв.

·       Тревожност и депресия-15лв.

·       Обучения индивидуално и в група- 10лв. на човек

·       Групови консултации и възможност за споделяне с хора имащи сходни проблеми-10лв. на човек

·       Психотерапия-15лв.

·       Проблеми при деца в ученето и в училището, мотивация-15 лв.

·       Терапия при възрастни, които не разбират речта или не могат да я възпроизведат-10 лв.

 Работя по взаимна уговорка :0882946650

Психичното развитие при децата от шест до девет години-трета част

1.     Социално развитие- Между 5та и 6-та г. децата играят все още изолирано, като взаимодействията им имат съвсем случаен характер. Между 6-та и 8-та г. всички субекти от групата работят в съдружие. Детето вече е разбрало, че е просто дете, като възрастните около него и собственият му Свръх Аз му помагат да разбере това. То вече е наясно, че не е в центъра на светаи, че светът на възрастните е затворен за него.Детето се отдалечава от тези контакти, които вече не са толкова необходими за неговата сигурност и бяга при връстниците си, сред които намира много повече възможности да се покаже голямо и да бъде приемано за такова.

През този период, от една страна се наблюдава нарастваща тенденция към самостоятелност и откъсване от родителите, от друга- проявява се тенденция към социална зависимост, като детето се опитва да привлече вниманието на връстниците си, използвайки различни похвати. Тук вече могат да се наблюдават игри, свързани с правила. Всеки се старае да спазва своите правила, но в същото време контролира другите да не превишат техните.

Появата на колективи и организирани игри доказва, че сътрудничеството е станало възможно, макар и да не е особено стъбилно. Потвърждават го изобилието от конфликти и караници. Често по- малките, подражавайки на играта на големите, не ги разбират правилно и ги прилагат произволно или пък неволно ги нарушават.

Трябва да се има предвд, че детето няма никаква възможност да избира партньорите си. На предходните етапи практически са наложени от възрастния, в зависимост от неговите социални връзки. След това са му наложени от училището и от повече или по- малко случайното разпределение по класове или работни групи. Следователно, решаващи са много за детето външни фактори, като то приема другарчетата си, където ги намери- в същия клас, в същата жилищна кооперация или в същия квартал, без да упражнява реален избор, основан на лични симпатии.

Към 8-мата си година детето става много чувствително към общественото мнение на своите връстници. То се безпокои за своя социален успех, за своята популярност, която при нужда поддържа с малки подаръци.

Със сигурност тази популярност не е толкова важна за родителите, които се грижат повече за мнението, което другите връстници имат за техния потомък. Съвсем рядко явления са семействата, в които детето се подготвя и обучава с оглед на социалния опит, който представлява ходенето на училище.

Преживяванията и натрупаният опит на детето в рамките на групата са много важни за неговото развитие, защото точно там то може да опознае взаимността и солидарността, които имат решаващо значение за неговото умствено развитие и бъдещото му равновесие.

Именно при неизбежните разногласия то се научава да отстоява своите права. Ако в началото го прави чрез цупене, обиди и удари, то скоро ще го прави чрез дискусия. След като се е задоволявало само да твърди нещо категорично или да прибягва до прословутото            „ Татко ми го каза’’, от 7-мата и 8-мата година ще се опитва да убеждава своите връстници, ще търси аргументи или доказателства, които ще доведат до тяхното съгласие.

Психичното развитие при децата от шест до девет години-втора част

1.     Емоционално развитие- характерното за този период в моционално отношение е, че детето потиска крайната емоционална фиксация към родителя от противоположния пол и освобождава агресивността и страха от родителя от противоположния пол. Оцеляват единствено нежността, привързаността, върховните прояви на любов, както и желанието ми да бъде голямо, да се утвърждава съобразно пола, към който принадлежи. Любовта губи обсебващия си и абсолютен характер. Доставянето на удоволствие,даването, малките ограничения и жертването се налагат над първоначалното обсебване и страх от емоционално лишение. Детето започва да обича хората по- обективно и по- нюансирано. Придобива способността да се привързва и към други хора, освен към своите родители.

Раждането на друго дете в семейството, разжодът, смъртта или повторният брак на един от родителите, са предпоставки за появата на различни видове емоционален регрес, които събуждат отново трудности, смятани за преодолени. Всички емоционални конфликти на ранното детство, които са останали притаени, са в състояние почти задължително да смутят настоящият период и да попречат на развитието на личността. Сега детето има минало, което понякога е доста натоварено от възпитателна гледна точка.

Като основни емоционални реакции на този период могат да се посочат съперничеството, ревността, гневът, като следствие от разширяването на емоционалните връзки и опитите за организация на колективните дейности. Трябва , обаче, да се подчертаепо- големия контрол върху тези реакции и тяхното изразяване. На 7 г. детето вече”не прави сцени „, в случай, че не е задоволен опреден каприз или случай на конфликт със свой приятел или родител. То бързо напъска мястото, за да отиде да си поплаче или да се цупи в своето ъгълче, като много се срамува, ако бъде открито в това състояние. На тази възраст вече съществуват тайни, които не засягат никого. В детето се случват неща, които не се изразяват непосредствено във външната дейност. То има нужда да избяга, да се изолира на спокойно място, където да остане само със себе си. Това е възрастта, в която децата трябва непрекъснато да бъдат предупреждавани и да им се напомня, защото непрекъснато „ витаят някъде „. Но това е и възрастта, в която обичат да слушат приказки и легенди, защотото носят едновременно нещо като вътрешно Аз и на тайнствено бъдеще, към което детето вече осъзнава, че неизбежно се насочва.

Огромната експанзия, характерна за осмата година, не спира тази вътрешна еволюция. Съжаленията, угризенията, голямата чувствителност спрямо намеренията и чувствата доказват това. Детето дискутира освен с другите и със себе си и възприема много видове социално поведение. Формирайки съвестта си, интериоризирайки обективните правила на групата и семейството, то се научава да не изразява всичко, което мисли и чувства. Вътрешният свят насърчава известна двойственост и се появяват първите истински лъжи. Има деца, които лъжат повече от други.

Честототата на лъжите нараства пропорционално на строгостта на възрастните.

В този период се наблюдават и съществуването на важни промени, отнасящи се до търсенето на чувствени удоволствия. Със сигурност тази област, постоянно включена при малкото дете, сега е балансирана от важен интерес от друг характер. Можем да кажем, че детето от 6 до 9 години е по- малко чувствено, отколкото на 3-4 г.

Tрябва да се приемат за нормална част от развитието някои сексуални игри и анатомични проучвания. Тези действия са в по- интелектуален тон. Детето търси повече знания, отколкото удоволствие

Психичното развитие на децата от шест до девет години

Психичното развитие на децата от шест до девет години

През този период се случва събитие от основна важност за детето- тръгването на училище. Това е първото сериозно преживяване на детето извън семейната среда, като училищната среда е по-емоционално неутрална спрямо него. Свободният избор на дейности в игрите се заменя с ежедневна задължителна учебна дейниост. От шестата година нататък се достига известно ниво на зрялост при сблъсъка с външните изисквания и започва да се оформя отговорност. Училището и образованието, което се предлага, ще отговорят до известна степен на детското любопитство, на нуждата му от реализация, на желанието му да бъде голямо. Мисълта му остава основно конкретна, като егоцентризма се разпада при контакта с реалността, обучението и социалното общуване. Постепенно детето започва да навлиза в обществото заедно със своите връстници, като е част от група, в която се чувства равноправно.Основната му грижа е да си намери приятели, да се съревновава с тях и да се утвърди сред тях. За него е по- важно да се съобразява със стандартите в групата, отколкото с желанията на възрастните. Детето се отдалечава от контакта си с тях. Те вече не са толкова необходими за неговата сигурност и то се насочва към връстниците си. Откроява се независимост и самостоятелност.

1.     Двигателен напредък- След шестата година игрите стават колективни и организирани. Така се появяват правилата в играта и контролът, който всеки един от участниците упражнява върху другите с цел,отстоявайки собствените си права. Често се случва да има съперничество, но също така има и взаимопомощ, сътрудничество, колективност в постигането на обща цел и волята да разбере другия. Силата на двигателните възножности нараства и важна роля започват да играят силовите игри, гимнастиката, които се открояват с голяма прицизност и издръжливост. Към 9-та си година детето се среми да се бие, да вдига тежести, да блестне с физическата си сила и възможности, стигайки понякога до крайности и до пълно изтощение.

Координацията от своя страна също се развива. На шест години детето може да кара топката да подскача пред него и да я улавя. Опитва се да използва инструменти или да шие с игла едри бодове.По време на осмата година писането се оправя и става по- умело. Рисуването е източник на голямо удовлетворение. През деветата година развитието ще продължи в посока на по- голяма прецизност и издражливост. Отборните игри и организираните състезания ще станат основен терен за по- нататъшната социализация.

2.     Развитие на мисълта и логиката-От шестата година натакък мисълта става по- аналитича и по- чувствителна към обективните връзки. Седем години е „ възрастта на гумичката”, на самокритиката, на „ но „ ,„ и все пак „. Разсъждението, установяването на връзките между елементите, надминава простото твърдение, основано на вярата в желанието, в сетивните илюзии.

На 4 или 5 години детето не се интересува от обективните обстоятелства за дейността на Дядо Коледа. Важното е, че той носи подаръци. На 6 или 7 г. Подаръците не са по- малко важни. Напротив, желанията са много по- точни, но тесният комин на камината причинява известно безпокойство и поставя въпрос:” Как е възможно той да посети всички къщи в един град за една нощ или едновременно да раздава подаръци в различни магазини?” Детето се натъква на материалната невъзможност, която не може  да бъде преодоляна единствено с вяра.

На четири или 5 г. детето възприема звездите като направени от човека, а облаците като съзнателни същества. Между 6 и 9 годишна възраст то по- скоро допуска, че ги движат някакви природни сили.Мисленето вече надхвърля сетивните впечатления на момента, когато ги координира с предини- плоската питка от настоящето е свързана с топчето за игра от преди миг. От интуитивна мисълта става „ оперативна” чрез групирането в цялост. През този период мисълта става по- аналитична, логически съгласувана и има плътност и съгласуваност. След седмата година скокообразно нарастват възможностите зая задържането на вниманието върху предмети и действия за по- дълго време, без да използва играта. По- трайно остава заученото, което им е потребно, приложимо е, интересува го. Около деветата година децата започват да участват в отборни игри и организирани съсезания.

След шест годишна възраст възможностите за запаметяване се увеличават, децата научават по- бързо нови термини и понятия, но предпочитат да ги наизустят, околкото да ги преразкажат. Това постепенно се усъвършенства до деветгодишна възраст.

Практическата интелигентност става по- ефикасна в резултат на напредъка в мисленето, което все повече предшества и направлява действието.Конструктивното боравене играе толкова важна роля, че можем оправдано да говорим за „ техническа възраст „ след 6-тата година.

Особености при близнаците- десета част

Сурогатните майки

Колко са те по Земята – не е известно. Както и не се знае колко от тях са пораснали и живеят рамо до рамо с нас. Известно е друго – голяма част от родените от земни жени деца пришълците взимат със себе си.

През май 2001 г. младата австралийка Мегън Лайкър се върнала вкъщи в гр. Перт, след като четири години служила по договор в армията. Скоро се омъжила. И вероятно бракът й е щял да бъде щастлив, ако не е било едно обстоятелство: всички опити на Мегън да забременее оставали безуспешни.

Младата жена отишла на преглед. Резултатът я покосил: детеродните й органи по непонятен начин се били състарили и станали като на 60-годишна жена, която е родила дузина деца.

Мегън не знаела какво да мисли. Адвокатът й я посъветвал да се възползва от облагите, предлагани на австралийските граждани при получени травми или недъзи по време на военна служба. Но когато Мегън тръгнала да оформя необходимите документи, я очаквал още един удар: в архивите на отбранителното министерство нямало никаква информация, че мис Мегън Лайкър е служила в армията.

Младата жена едва не рухнала от потрес. След дълги увещания съпругът й я завел на психиатър. По време на хипнотичен сеанс Мегън си спомнила, че в предишните четири години изобщо не е била в армията, а в... плен на извънземни!

Под хипноза Мегън разказала, че веднага след нейното похищение същества със сива кожа и огромни очи я прегледали основно и установили, че е в отлично здраве и още не е раждала. След това я изпратили на огромен космически кораб, скрит в невидимата страна на Луната.

Последвалите години Мегън сравнявала с живота на робите в средновековните галери, за които била чела през детството си. Само "работата" й била различна: заедно с шестстотин други земни жени, намиращи се в гигантската летяща чиния, тя непрекъснато раждала деца хибриди. Извънземните си били устроили истинска фабрика за производство на хуманоиди, използвайки земни жени в качеството на сурогатни майки.

"Използваха ме като свиня майка – разказвала Мегън. – За четири години съм родила четиридесет и осем деца!"

Такава фантастична плодовитост се обяснявала с това, че извънземните поставяли в матката на сурогатната майка едновременно по четири яйцеклетки, изкуствено оплодени от извънземни, а продължителността на бременността била съкратена до четири месеца с помощта на специални препарати.

Новородените мутанти, по думите на Мегън, много приличали на земните деца. Единствената разлика били огромните очи. Веднага след раждането децата били отделяни от майката. След няколко години, прекарани на НЛО, детеродните органи на Мегън Лейкър толкова се износили, че тя загубила всякаква ценност за извънземните. В края на краищата я върнали на Земята, оставяйки в мозъка й само спомени, че е прекарала времето на военна служба.

Вгледайте се в съседа!

Известният уфолог Брад Стайгър твърди, че е провел хипнотични сеанси с 1200 души, които се явяват... потомци на извънземни.

"Практически всичките им спомени, сънища и видения много си приличат – отбелязва Стайгър. – Те ми разказваха за планета с две луни и за усещането, че земните им родители не са им кръвни. Съобщаваха също, че се чувстват много самотни и изгубени в този живот. Някои имаха смътни спомени за някаква катастрофа и огън, за период на скитане и отчужденост. Много от потомците на извънземни казваха: "Струва ми се, че скоро ще настане велико време. Много скоро ще се срещнем с тях отново". Насън са чували призиви: "Бъдете готови!"

Създава се впечатление, че на "звездните деца" е поръчано да помогнат на земляните да се подготвят за срещата със същества от други светове. Друг уфолог – д-р Манделкер, добавя към казаното от колегата си следното:

"Те се намират сред нас и тяхната мисия е среща с разумни същества от Вселената".

"Отсъствието на Доказателство не е Доказателство за Отсъствие"

особености при близнаците -девета част

Едно десетгодишно момиче, което прекарало целия си живот в секретна база на американските ВВС, също като Микла от Унгария е само наполовина човек.

Нина имала странни "котешки" очи с вертикални зеници, костен гребен по протежение на гръбначния стълб и ципи между пръстите. Доктор Фарли Юнгбред от Вашингтон твърди, че през юни 2000 г. е получил снимки, документи и образци от генетичния материал на момичето.

"Дори при повърхностни изследвания на снимките беше съвършено очевидно, че във външността й присъстват нечовешки черти, които не могат да се обяснят научно", твърди д-р Юнгбред. След медицинско изследване на генетичния материал той установил, че и част от ДНК-то на Нина е с неизвестен произход.

Ловци на сензации обаче успели да направят уникални снимки: Нина си играе, кара колело, скача на въже близо до малка къщичка, заобиколена от високи бетонни стени...

Независимо че момичето било "разкрито", властите отказали да коментират разпространените в медиите снимки. "Не знаем нищо за момиче, живеещо в пределите на базата, и не провеждаме никакви официални изследвания на извънземен живот".

Д-р Юнгбред смята, че майката на Нина – Джеки Хубик, е била похитена от пришълци. Според официални данни тя се загубила в планините на щата Тенеси. След шест дни, напълно неочаквано, горски я срещнали да си пробива път сред гъсталаците. Докторът смята за очевидно, че Джеки е била изнасилена, но тъй като момичето страдало от частична загуба на паметта, така и не станало ясно кой я е нападнал.

Отказват да съобщят нещо конкретно за дете с неземен произход и властите в Бразилия. Малък извънземен на около 14-16 месеца бил открит в бразилските джунгли. Как е попаднал там и как е оцелял – остава загадка. Журналистите смятат, че в джунглата го е отнесла млада майка, която не е искала никой да разбира за връзката й с пришълец.

Детето било намерено в района на бразилския град Анори от швейцарския изследовател д-р Бартон Шпилер. Отначало той или тя (не е изяснен полът на детето) било взето за обикновено дете, изоставено от безсърдечни родители в дивите гори. Но когато детето било нахранено и облечено, станало ясно: странният му вид изобщо не бил следствие от вродена малформация.

То имало заострени уши, безцветни очи, които понякога ставали огледални, и тръбовиден нос.

Сегашното местонахождение на малкия пришълец се крие – нито бразилските, нито швейцарските, нито американските власти представят информация за него. Но станало известно, че го държат във военна база близо до Анори.

Доктор Шпилер, който дълго време бил близо до необичайното дете, твърди: "То все още не е проявило никакви свръхестествени способности, макар че в сравнение със земните деца е много здраво физически. И още – детето много говори, само че езикът му не може да се разшифрова".

Може безкрайно да се разказва за деца на извънземни. Не минава и месец, без още едно "дете на Космоса" да се появи някъде в Северна Америка, Азия или в Подмосковието.

Вероятно по-голямата част от подобни съобщения са измислици. Остава обаче друга, по малка, но документирана част, основана на фото- и видеокадри, потвърдена от показанията на известни медици и учени със световноизвестни имена. Такива съобщения не оставят съмнение, че децата на пришълци са реалност.

Особености при близнаците-осма част

"Просто сме сащисани – казва д-р Бенито де Мита на пресконференция в Рим. – Всъщност не можем да повярваме. Защото с никакви научни аргументи не можем да обясним защо в гърдите на това дете вместо живо сърце бие механично. Не вярваме в свръхестествени явления. Но как иначе да обясним този феномен?"

Д-р Де Мита смята, че истината може да е по-сложна. "Нашите изследвания показаха, че изкуственото сърце е самото техническо съвършенство – казва той. – Конструкцията му превъзхожда всичко, което умее днес науката. Ние не знаем дори принципа, по който то работи, не сме в състояние да разшифроваме механизма. Убеден съм, че с помощта на съвременната наука и техника все още е невъзможно да се направи подобно уникално приспособление".

На мониторите се виждал апарат с размери на топка за пинг-понг, свързана с кръвоносната система. Той изпълнявал всички функции на истинско сърце.

Малката Ангия се развивала нормално и дори била образец за здраве. Тя имала прекрасен апетит, била послушна и не създавала никакви грижи на щастливата си майка – Мария Емилиано. "Разбира се, иска ни се Ангия да беше нормално дете – признава майката. – Кой знае какво ще стане със сърцето след няколко месеца или година. Ето, детето расте, а сърцето – не. Все пак вярваме в съдбата. Щом детето се е появило на света с нещо такова в гърдите, то вероятно така и ще живее".

Те знаят езика на птици и зверовеДруго извънземно дете вече няколко години живеело под погледа на учените в едно унгарско селце. Микла Бир вече била на девет години и също била "плод на любовта" на непълнолетна земна девойка с извънземен.

Вярно е, че специалистите спорят по този повод. Работата е там, че за разлика от своя непалски "брат", Микла съчетавала в себе си черти на човек и животно. Затова едни уфолози смятат, че детето е резултат от принудително кръстосване между момиче и животно, а други – че бащата на Микла е извънземно същество, слабо приличащо на човек. Майката с нищо не можела да помогне на учените. Под хипноза тя си спомняла само, че е била взета от НЛО и подложена на медицински изследвания. Нищо повече не помнела.

Микла се чувствала прекрасно в човешката общност, а животните и птиците се привличали към нея като към лидер. Момичето разбирало тяхната "реч" и я превеждало на езика на хората. Биолози и генетици се надявали с помощта на момичето да изучат езика на животните, който по предварителни данни се оказал значително по-богат, отколкото се смятало. Умствените способности на Микла днес се оценявали на двеста процента в сравнение с нормата, установена за децата на деветгодишна възраст.

Извънземни деца живеели и на територията на бившия СССР. За тях обаче се знае по-малко. Имената и фамилиите им са засекретени.

Преди известно време в един украински вестник бил публикуван обстоен научен материал за две ученички в техникума на гр. Ивано-Франковск, които, връщайки се от разходка в гората, разказали, че са видели там извънземен кораб. След съобщението "контактьорките" като начало били изпратени на психиатър, а след това, за всеки случай – в гинекологичния кабинет.

Резултатът от прегледа бил неутешителен – и двете девойки били бременни. Но което било удивително – девствената ципа и на двете била непокътната. Изводът бил един – девойките не са правили нищо осъдително в гората и очевидно си спомняли само част от преживяното.

След известно време "небесните избранички" родили по едно дете. Сведенията за тях не са много. Децата много си приличали външно, имали умни очи, остър слух и наченки на медиуми. Сега били на повече от годинка и всяко от тях вече имало речников запас на осемгодишно дете.

Тайната на секретна база на ВВС

Особености при близнаците- седма част

Факт №12

Самоубийствата сред близнаците са голяма рядкост.

Изследователи от Дания доказаха, че сред близнаците от двата пола суицидът се среща с 28% по-рядко и ако има подобни случаи, то те се дължат на психични заболявания. Това потвърждава теорията, според която по-здравите родствени връзки предотвратяват депресията и намаляват риска от суицидно поведение.

Въпреки че богатите хора вече могат да се насладят на пътуване в космоса, някои от удоволствията, на които се радваме на земята, остават невъзможни при липсата на гравитация.

Специалисти от НАСА, подкрепени от своите руски колеги, опровергаха митът, че сексът е възможен в космически условия. Според американските експерти до момента в историята няма регистрирани данни някой да се е сношавал в космоса, пише novinar.bg

Руснаците също заявиха, че не са регистрирани опити за полов акт от страна на астронавтите.

Специалистите твърдят, че има много причини сексът да се окаже „мисия невъзможна”. От една страна астронавтите никога не остават сами. Те са под постоянно наблюдение на множество камери.

Също така половият акт е невъзможен заради физиологичните трудности, които секс партньорите биха срещнали. Сред тях са гаденето и пониженото кръвно налягане.

Космосът не е подходяща среда и за забременяване. Специалистите твърдят, че радиацията стерилизира женските ембриони. Това прави жените безплодни.

Изследвания с бременни плъхове на борда на космически кораби и совалки показват, че тази среда не е благоприятна за развитието на потомство. /woman.bg

<<                   

Експериментите на извънземни с хора не се изчерпват само с изследване на анатомията и с хирургически операции, след които принципно по човешките тела не остават следи. От време на време се появяват съобщения за по-явни прояви от контакти с гости от Космоса. Става дума вече за деца на извънземни, раждани от земни жени.

Вместо сърце – туптящ мотор

В потвърждение на казаното е сензационно съобщение, дошло от Непал, който заедно с Бразилия отдавна е обект на вниманието на уфолози от цял свят.

Доктор Во Сингх, ръководител на научна експедиция, изучаваща феномена НЛО в планинските райони на Непал, видял в едно село и дори изследвал със съвременна апаратура шестмесечно бебе, което вече ходело като възрастен и постоянно говорело нещо на непонятен за никого език. Външно детето не се отличавало от себеподобните си, но вътрешно...

С рентгенов апарат д-р Сингх видял, че момчето няма сърце, дробове и други обичайни за човека органи! Вместо тях в гръдния кош се намирало доста голямо образувание, което няма наименование в медицината. Майката на уникалното дете била 15-годишна местна жителка. Бащата – "странно същество в облика на красив бледолик юноша, спуснал се от небето и върнал се отново там".

Опитите на д-р Сингх да вземе детето от селото претърпели фиаско. Местните жители се аргументирали, че ако го дадат, ще си навлекат гнева на боговете.

Уфологът Джон Коулман по този повод пише следното: "Извънземните по същност се явяват клонинги на клонингите. Тоест те не могат да се размножават като хората, а клонират поколения – едно след друго. В резултат много органи при тях с времето изчезват. Те просто атрофират. Например пришълците нямат хранопроводи, те поставят в уста само това, което може да се разтвори или да се превърне в течност. С други думи, устата изпълнява при тях функцията на стомах, тъй като стомах според нашите разбирания отсъства при тях".

Друг случай в Италия е не по-малко сензационен. В гръдния кош на дете веднага след раждането лекари открили идеално биещо изкуствено сърце. Специалистите, изследвали този феномен, твърдели, че не намират рационално обяснение на присъствието на механизма в тялото на новороденото.

Особености при близнаците-шеста част

Факт №7

Близнаците са по-слаби в детството.

Тази бременност се износва по-трудно и често децата се раждат недоносени. Близнаците могат да се родят с недостатъчно тегло, склонност към инфекциозни заболявания, физически слаби и нуждаещи се от повече грижи. Всичко това е свързано в особеностите на многоплодната бременност. Към третата си година близнаците догонват във физическото си развитие своите връстници.

Факт №8

По-голям и по-малък, силен и слаб

Съществува заблудата, че по-големият близнак е винаги лидерът, а по-малкият му се подчинява. Ако това е така, то това е заслуга на родителите. Често, когато по-малкият близнак се ражда с по-малко тегло, родителите се отнасят към него като към по-слабо същество и започват да се грижат повече за него и да го лишават от подвижни игри. По-малкият близнак израства с мисълта, че е по-слаб, че много не му е дадено, че не всичко му е позволено и започва да се държи според очакванията на обкръжаващите го близки хора.

Факт №9

Какво ги прави подобни?

Роднините са категорични, че не могат да ги различат, родителите ги обличат с еднакви дрехи, кръщават ги с имена близки по звучене, формират у тях общи навици, вкусове и интереси и дори им внушават “Вие сте едно цяло”.

Близнаците израстват под постоянния натиск, който им показва, че те не се различават един от друг и с времето разбират, че индивидуалността им е дадена “една за двама”. Голяма роля играе и фактът, че те прекарват много време заедно.

Факт №10

Близнаците и семейният живот.

В подрастваща възраст близнаците често се бунтуват срещу еднаквостта си и еднаквите дрехи. Според статистиката, порасналите дизиготни близнаци често с разделят един от друг, стараят се да си изберат различни професии, различен приятелски кръг. Близнакът, който се намира под влиянието на другия, се стреми да се откъсне на свобода и да изгради собствената си индивидуалност.

А монозиготните близнаци продължават да се сближават. Често те се страхуват от семейния живот, притеснени ,че няма да могат да намерят в половинката си същото разбиране. Женейки се, монозиготните близнаци често се оказват недоволни от семейния живот или се сблъскват с ревността на брата /сестрата. Дори семейния живот и при двамата близнаци да протича сполучливо, те запазват помежду си близки отношения.

Факт №11

Свръхчувствителността на близнаците

В пресата, филмите и книгите постоянно се акцентира върху свръхчувствителността на близнаците. Едната сестра загива при самолетна катастрофа, а другата в този момент усеща страшна болка, единият от близнаците си е счупил ръката, а другият страда от болка в крака през целия ден и т.н.

В действителност, слуховете за тази свръхчувствителност са силно преувеличени. Доказана е само склонността на близнаците към наследствените заболявания.

А многобройните истории за това, че близнаците мислят и чувстват по един и същи начин, са далече от реалността.

Особености при близнаците пета част

Факт №1

Кога се раждат близнаци?

При всяка 9 бременност. Най-често близнаци раждат чернокожите, а съвсем рядко – представителите на азиатската раса. Вероятността за раждането на близнаци (особено на еднояйчни) се увеличава с възрастта на майката – тя става максимална към 40 години, а след това намалява. Тази особеност на организма вероятно е свързана с повишаването на нивото на гонадотропини. Много от жените, които са се лекували от безплодието си с гонадотропни хормони, впоследствие раждат близнаци.

Разпространеното мнение, че близнаци се раждат през поколение е чиста заблуда. Генетична предразположеност към раждането на близнаци наистина съществува, но тя не може да се прояви през поколение.

Факт №2

Влияе ли местността на раждането на близнаци?

Според статистиката, най-малко близнаци се раждат в индустриалните градове. Мнението, че околната среда влияе на раждането на близнаци също е заблуда. Но съществуват любопитни факти. В едно малко индийско селце, известно като “Селото на близнаците”, живеят около 70 двойки близнаци. И с всяка година те се увеличават. Учените не могат да обяснят този феномен, а самите индийци смятат, че това е дело на бог Рам, който е имал деца близнаци.

Факт №3

“Град на близнаците”

Съществува и изкуствено създадено място за концентрация на близнаците – Туинзбърг в щата Охайо. Всяка година в този град се провежда празник, на който пристигат близнаци на най-различна възраст.

Факт №4

Двама или две

Близнаците са монозиготни и дизиготни. Дизиготни са, ако са били оплодени веднага две яйцеклетки (зиготи), а монозиготни – ако е оплодена само една яйцеклетка, но след това тя се е разделила на две.

Монозиготните близнаци са винаги от един пол, при тях съвпадат всички гени, докато при дизиготните тези съвпадения са само 50%.

Факт №5

Сиамски близнаци

Това са монозиготни близнаци, при които разделянето е започнало на по-късен етап и затова те се раждат съединени. Съединението може да бъде незначително – например кожна гънка, но те могат да бъдат и със сраснала кост.

Факт №6

Методът на близнаците

За първи път от близнаците науката се е заинтересувал през 19 век. През 1876 година англичанинът Ф. Галтън е публикувал своя научен труд “История за близнаците като критерий за относителното въздействие на природата и възпитанието”. Оттогава са направени стотици експерименти с помощта на “метода на близнаците”, който и до днес е основен начин за събиране на информация за ролята на наследствеността и въздействието на средата върху човека.

Най-надеждният вариант е изследване на разделени монозиготни близнаци, които се срещат след около 15-20 години. Въпреки че живеят в различни семейства и получават различно образование, те са еднакво енергични, обичат еднакви книги и филми, боледуват от едни и същи болести. Срещайки се, те стават близки приятели и смятат, че почти не се различават един от друг.

Особености при близнаците-четвърта част

Най-важното, което трябва да запомнят родителите на близнаците, пък и на всички останали деца е, да ги уважават като личности, да обичат всяко едно от тях, да забелязват личните успехите, да избягват крайностите и на време да реагират на детските проблеми. Да имаш близнаците е трудно щастие, но все пак е щастие!

Близнаци има, откак съществува човекът, само че те се раждат по-рядко. Както е известно, съществуват еднояйчни близнаци (ЕЯБ) - уникален случай на равностойна наследственост и генетична идентичност, и двуяйчни близнаци (ДЯБ), които генетично си приличат толкова, колкото и всички останали братя и сестри.

Еднояйчни или двуяйчни

Когато срещнем близнаци, почти автоматично си задаваме въпроса: еднояйчни или двуяйчни?

Най-често отговорът се получава от пръв поглед

Ако близнаците са разнополови, заключението може по принцип да бъде само ''двуяйчни''. Ако те са еднополови, но никак не си приличат, обикновено ги смятат също за ''двуяйчни''. Но тук вече преценката може понякога да бъде и погрешна, защото и еднояйчните близнаци могат да имат различна външност, обусловена от тежки смущения по време на бременността, болести, смущения в храненето или злополуки след раждането. За всеки заинтересован много по-сложна, но и по-привлекателна би била задачата да установи какви са еднополовите близнаци с голяма прилика помежду им. Тук вероятността за грешка в заключението, направено от пръв поглед, е твърде голяма. В крайна сметка до правилна преценка може да се стигне само след грижливи сравнения и определен антропологично-медицински анализ. И днес има още много близнаци или родители на близнаци, които не знаят дали те, респ. техните деца, са еднояйчни или двуяйчни.

От биологична гледна точка ЕЯБ и ДЯБ се различават основно. Докато ЕЯБ са генетични двойници и разполагат с еднакъв наследствен потенциал, ДЯБ се различават генетично толкова, колкото и всички братя и сестри.

Как може да се обясни това? Какви биологични механизми лежат в основата на тези различия? Как се създават ЕЯБ и ДЯБ?

Отговорът на тези въпроси ни принуждава да направим едно кратко и разбираемо за всички въведение в ембриологията. Налага се да се спрем върху процеса на оплождане и първите дни след него, за да изясним в основни линии създаването на близнаците. Защото дали ще се заченат близнаци и от какъв тип, се решава от оплождането или (при ЕЯБ) в първите две седмици от ембрионалния им живот.

При хората по правило се ражда по едно дете. При всеки менструален цикъл на жената обикновено се подготвя една яйцеклетка и се изхвърля от яйчника с овулацията. Тя запазва годността си за оплождане само от 4 до 20 часа и преминава за 4 до 6 дни през маточната тръба в матката. Следователно оплождането става в първия ден след овулацията в горната част на маточната тръба. Една мъжка полова клетка прониква в яйцеклетката. В момента на проникването яйцеклетката се свива светкавично и така се запазва от други полови клетки. В този момент се заражда новия живот Генетичната комбинация се осъществява в яйцеклетката. С акта на оплождането се определя родът, расовите и многобройните физически белези, строежът и функциите на органите. Тук, разбира се, изключваме евентуални патологични процеси. Без преувеличение можем да кажем, че това е най важният момент от живота на човека, няма по-богат на последствия от него. Малко след оплождането в зиготата (оплодената яйцеклетка) настъпва делението. Този процес протича още по време на транспорта в маточната тръба. Около 6 дни след овулацията зиготата се поселва в лигавицата на матката.

Особености при близнаците-трета част

Дублиране на проблемите

Всички проблеми, които се изпречват пред новоизпечените родители, в семействата с близнаци се изострят и се проявяват много по-ярко. Близнаците изискват два пъти по-голямо внимание, грижи, усилия и естествено финансови лишения – в крайна сметка необходими са две легла, два комплекта дрехи, играчки и пр. Освен това съществуват и специфични за близнаците проблеми. Един от тях, особено при еднояйчните близнаци е, че през първите дни и дори месеци бебетата много трудно могат да бъдат отличени едно от друго. На първо време няколко елементарни похвата биха свършили добра работа, като да се открие характерна бенка, близнаците да се обличат в различни дрешки или пък да се поставят етикетчета с имената им и т.н.т.

 Възможно е майката на новородените близнаци да я спохождат угризения на съвестта, за това, че според нея не обича децата си. Да се развие чувството на любов и привързаност към детето обикновено са нужни 4 месеца. За майките на близнаците, този период продължава почти година, тъй като поради тежката бременност и последвалото раждане, те с изморяват по-бързо и са подложени на по-голямо напрежение. Освен това от началото майката на близнаците чувства привързаност към двете деца едновременно и едва по-късно започва да ги обича по отделно.

Третият е излишен?!

Ако в семейството вече има едно дете, то въпросът който най-често вълнува родителите на близнаците е, как то ще приеме новите членовете на семейството? Това наистина е сериозен проблем. По-голямото дете вече не е център на внимание. От него започва да се изисква да изпълнява определени задължения, които понякога са доста скучни и досадни. Детето вече не може да играе и да вдига шум, когато му се лудее или шуми, тъй като ритъмът на цялата къща е съобразен с режима на близнаците. Често той се “мести” в другата стая, сменя му се леглото, а ако е прекалено малък направо заминава за известно време при баба или пък родителите го пращат в целодневна детска градина. Всички тези промени предизвикват у детето отрицателна реакция. На него започва да му се струва че хубавото време е отминало, той вече не е обичан, а мястото в сърцата на родителите му е заето от новите бебета. Не е чудно, че в такива моменти малчуганът предприема отчаяни опити да върне вниманието на родителите върху себе си - престава да се облича сам, отказва самостоятелно да се храни и пр. Понякога по-голямото дете започва да ревнува родителите от близнаците, да обижда бебетата, да ги мрази и дори да се опитва да ги отстрани. Важно е такива моменти родителите да разберат, че малчуганът не е виновен, на него също му е много трудно. Той самият има нужда да чувства любовта и подкрепата на родителите си. Хубаво е в такива моменти родителите да му отделят необходимото внимание – да обсъждат неговите проблеми, показвайки, че разбират колко му е трудно; открито да изказват съжалението си за това, че не могат да му отделят повече време; при удобен случай да излизат с него на разходка насаме, без близнаците. На всяка цена трябва да се поощрява положително му отношение и внимание към близнаците. Нека малчуганът знае, че когато бебетата пораснат, те ще му станат най-добрите приятели, ще го обичат и уважават, а той ще се грижи за тях и ще ги защитава и всички заедно ще бъдат най-щастливото семейство. По-голямото дете трябва да има право на личен живот, на свое място в къщата, на лични играчки, които да не се налага да дели с близнаците, ако самото то няма желание за това. Малчуганът не бива да бъде принуждаван да си ляга по едно и също време с бебетата, нека остане по-дълго време с вас. Въпреки че на фона на новородените, по-голямото дете изглежда още по-голямо, не забравяйте че то не може да порасне отведнъж в съответствие с вашите изисквания.

Особености при близнаците- втора част

Често близнаците изпълняват определени роли в двойката – единият е лидер, другият е подчинен, единият е весел и общителен, другият – затворен и умислен и пр. Практиката познава и такива случаи, когато единият близнак може да чете и пише, другият – да смята. Най-често ролята на силният, умният в двойката играе първородният малчуган - по рождение той тежи повече и по-бързо се развива. С това не трябва по никакъв начин да се злоупотребява, тъй като в противен случай рискувате да формирате у по-малкия ролята на нескопосника, неудачника.

 Разпределението на ролите в двойката става под влиянието на различни обстоятелства – от естествените заложби до желанието на родителите – и за дълго се установяват. Заложените роли започват да се размиват в периода на съзряване, когато близнаците придобиват по-голяма самостоятелност, започват психологически да се отделят един от друг, превръщат се в автономни, независими от “съ-близнака” личности. В децата се изостря чувството на съперничество; започват безкрайни конфликти, които често прерастват в жестоки боеве и обиди. Това се случва особено често при разнояйчните близнаци, които от по-рано и по-силно започват да усещат своите различия. Това също не би трябвало да притеснява родителите. Няма смисъл да се прекалява с наказанията, на децата и без това им е достатъчно тежко. С времето всичко ще отмине, този период просто трябва да се изживее. В такива моменти е важно да се следи децата да не стигат до крайности, за да не се развалят непоправимо техните отношения. Помагайте им да обсъждат проблемите си и да търсят решение, като при това не забравяте да им напомняте, какви огромни късметлии са, че имат до себе си съ-близнак, който е с тях от самото раждане и на когото винаги могат да разчитат, защото ги обича и подкрепя както никой друг.

Особености при близнаците-първа част

Близнаците са много привързани един към друг и особено в най-ранно детство трудно понасят разделите. Като малки двойките малчугани предпочитат да се държат за ръчички, обичат да спят в едно креватче и пр. Родителите лесно могат да се поддадат на изкушението да ги оставят заедно, та нали и без друго малчуганите го искат. Това обаче е грешка! Ако децата навреме не бъдат научени от време на време да живеят сами, без другия близнак, те могат за цял живот да останат ограничени от “междублизначните” отношения, възможно е да не развият свои различни интереси, да не завържат лични приятелства, да не създадат семейства. Ето защо бавно и без излишен натиск всеки близнак трябва да се учи да остава за известно време сам - без брата или сестра си. Добре е понякога децата да се извеждат на отделни разходки или пък единият близнак да остава за ден - два на гости при баба и пр.

Ако децата посещават детска градина, опитайте се след след като привикнат с условията, да ги разделите в различни групи. Разбира се в никакъв случай не бива да настоявате. Раздялата действително може да се окаже огромна травма. Много близнаците пазят ярък спомен за деня, в който за пръв път са били разделени един от друг. Всяко дете в началото изпитва известни затруднения докато свикне с детската градина. Благодарение на това че са двама, близнаците много по-безболезнено привикват към новата обстановка. Хубаво е ако децата са готови за тази стъпка, в училище също да посещават съседни класове. Преди да пристъпите към сериозна раздяла на близнаците обаче от полза би било да се посъветвате със специалист – психолог, педагог, педиатър. Най-важното е да насърчавате дори и най-малката проява на самостоятелност и индивидуалност, да помагате за изграждането на личното АЗ на всяко от децата.

Понякога при близнаците се формира т.нар. автономна реч - абсолютно неразбираема за останалите и кристално ясна за двамата. Често родителите не отдават голямо значение на детските брътвежи и реагират едва тогава, когато забележат, че близнаците започват да изостават в развитието си тъй като при тях не се формира нормална реч. Подобна ситуация е характерна за семействата, в които възрастните малко разговарят с близнаците, като при това се обръщат към тях като към едно цяло (Анна-Мария). Само по себе това явление е доволно безобидно. Автономната реч може да прерасне в проблем едва тогава, когато децата откажат да комуникират като всички останали, което пък може да се отрази на Най-доброто лекарство в подобни случаи е малчуганите да бъдат разделяни един от друг поне за няколко часа на ден. В желанието си да бъдат разбрани правилно от другите хора, близнаците бързо ще се отърсят от речевите проблеми. Най-важното е да навреме да се обърне внимание на евентуалните неприятни последици /изолиране, затваряне в себе си/ от раздялата с другия близнак. Трябва да отбележим, че малките и незначителни дефекти в речта са често срещани при близнаците (и то поради факта, че доста често чуват “правилната реч” на своя партньор) и нерядко възниква нужда от логопед.

 Това, че близнаците прекарват много време заедно, а заобикалящите ги възприемат като едно цяло се отразява върху формирането на тяхната индивидуалност и самостоятелност. До три годишна възраст близнаците могат да се объркват и да не разпознават себе си на снимки или в огледалото, да отговорят и на своето име и на това на брат си или сестра си, често да употребяват местоимението “ние” вместо “аз”. Ето защо при общуването с тях е важно да се акцентира върху различията им, върху техните особености и да се говори за тях. Добре би било от най-ранно детство децата да се обличат различно. Разбира се понякога това е доста трудно, но и най-малките отлики, /като различни копчета, например/ са напълно достатъчни. Всяко дете би трябвало да има свои дрехи, собствени играчки, свои книжки. Старайте се винаги да изразявате одобрението си за всяка проява на самостоятелност, индивидуалност, самобитност. Имайте предвид обаче, че ревността и конкуренцията в завладяването на вниманието и любовта на родителите не са рядкост при близнаците.