Психичното развитие на децата от шест до девет години

Психичното развитие на децата от шест до девет години

През този период се случва събитие от основна важност за детето- тръгването на училище. Това е първото сериозно преживяване на детето извън семейната среда, като училищната среда е по-емоционално неутрална спрямо него. Свободният избор на дейности в игрите се заменя с ежедневна задължителна учебна дейниост. От шестата година нататък се достига известно ниво на зрялост при сблъсъка с външните изисквания и започва да се оформя отговорност. Училището и образованието, което се предлага, ще отговорят до известна степен на детското любопитство, на нуждата му от реализация, на желанието му да бъде голямо. Мисълта му остава основно конкретна, като егоцентризма се разпада при контакта с реалността, обучението и социалното общуване. Постепенно детето започва да навлиза в обществото заедно със своите връстници, като е част от група, в която се чувства равноправно.Основната му грижа е да си намери приятели, да се съревновава с тях и да се утвърди сред тях. За него е по- важно да се съобразява със стандартите в групата, отколкото с желанията на възрастните. Детето се отдалечава от контакта си с тях. Те вече не са толкова необходими за неговата сигурност и то се насочва към връстниците си. Откроява се независимост и самостоятелност.

1.     Двигателен напредък- След шестата година игрите стават колективни и организирани. Така се появяват правилата в играта и контролът, който всеки един от участниците упражнява върху другите с цел,отстоявайки собствените си права. Често се случва да има съперничество, но също така има и взаимопомощ, сътрудничество, колективност в постигането на обща цел и волята да разбере другия. Силата на двигателните възножности нараства и важна роля започват да играят силовите игри, гимнастиката, които се открояват с голяма прицизност и издръжливост. Към 9-та си година детето се среми да се бие, да вдига тежести, да блестне с физическата си сила и възможности, стигайки понякога до крайности и до пълно изтощение.

Координацията от своя страна също се развива. На шест години детето може да кара топката да подскача пред него и да я улавя. Опитва се да използва инструменти или да шие с игла едри бодове.По време на осмата година писането се оправя и става по- умело. Рисуването е източник на голямо удовлетворение. През деветата година развитието ще продължи в посока на по- голяма прецизност и издражливост. Отборните игри и организираните състезания ще станат основен терен за по- нататъшната социализация.

2.     Развитие на мисълта и логиката-От шестата година натакък мисълта става по- аналитича и по- чувствителна към обективните връзки. Седем години е „ възрастта на гумичката”, на самокритиката, на „ но „ ,„ и все пак „. Разсъждението, установяването на връзките между елементите, надминава простото твърдение, основано на вярата в желанието, в сетивните илюзии.

На 4 или 5 години детето не се интересува от обективните обстоятелства за дейността на Дядо Коледа. Важното е, че той носи подаръци. На 6 или 7 г. Подаръците не са по- малко важни. Напротив, желанията са много по- точни, но тесният комин на камината причинява известно безпокойство и поставя въпрос:” Как е възможно той да посети всички къщи в един град за една нощ или едновременно да раздава подаръци в различни магазини?” Детето се натъква на материалната невъзможност, която не може  да бъде преодоляна единствено с вяра.

На четири или 5 г. детето възприема звездите като направени от човека, а облаците като съзнателни същества. Между 6 и 9 годишна възраст то по- скоро допуска, че ги движат някакви природни сили.Мисленето вече надхвърля сетивните впечатления на момента, когато ги координира с предини- плоската питка от настоящето е свързана с топчето за игра от преди миг. От интуитивна мисълта става „ оперативна” чрез групирането в цялост. През този период мисълта става по- аналитична, логически съгласувана и има плътност и съгласуваност. След седмата година скокообразно нарастват възможностите зая задържането на вниманието върху предмети и действия за по- дълго време, без да използва играта. По- трайно остава заученото, което им е потребно, приложимо е, интересува го. Около деветата година децата започват да участват в отборни игри и организирани съсезания.

След шест годишна възраст възможностите за запаметяване се увеличават, децата научават по- бързо нови термини и понятия, но предпочитат да ги наизустят, околкото да ги преразкажат. Това постепенно се усъвършенства до деветгодишна възраст.

Практическата интелигентност става по- ефикасна в резултат на напредъка в мисленето, което все повече предшества и направлява действието.Конструктивното боравене играе толкова важна роля, че можем оправдано да говорим за „ техническа възраст „ след 6-тата година.