Психичното развитие при децата от шест до девет години-трета част

1.     Социално развитие- Между 5та и 6-та г. децата играят все още изолирано, като взаимодействията им имат съвсем случаен характер. Между 6-та и 8-та г. всички субекти от групата работят в съдружие. Детето вече е разбрало, че е просто дете, като възрастните около него и собственият му Свръх Аз му помагат да разбере това. То вече е наясно, че не е в центъра на светаи, че светът на възрастните е затворен за него.Детето се отдалечава от тези контакти, които вече не са толкова необходими за неговата сигурност и бяга при връстниците си, сред които намира много повече възможности да се покаже голямо и да бъде приемано за такова.

През този период, от една страна се наблюдава нарастваща тенденция към самостоятелност и откъсване от родителите, от друга- проявява се тенденция към социална зависимост, като детето се опитва да привлече вниманието на връстниците си, използвайки различни похвати. Тук вече могат да се наблюдават игри, свързани с правила. Всеки се старае да спазва своите правила, но в същото време контролира другите да не превишат техните.

Появата на колективи и организирани игри доказва, че сътрудничеството е станало възможно, макар и да не е особено стъбилно. Потвърждават го изобилието от конфликти и караници. Често по- малките, подражавайки на играта на големите, не ги разбират правилно и ги прилагат произволно или пък неволно ги нарушават.

Трябва да се има предвд, че детето няма никаква възможност да избира партньорите си. На предходните етапи практически са наложени от възрастния, в зависимост от неговите социални връзки. След това са му наложени от училището и от повече или по- малко случайното разпределение по класове или работни групи. Следователно, решаващи са много за детето външни фактори, като то приема другарчетата си, където ги намери- в същия клас, в същата жилищна кооперация или в същия квартал, без да упражнява реален избор, основан на лични симпатии.

Към 8-мата си година детето става много чувствително към общественото мнение на своите връстници. То се безпокои за своя социален успех, за своята популярност, която при нужда поддържа с малки подаръци.

Със сигурност тази популярност не е толкова важна за родителите, които се грижат повече за мнението, което другите връстници имат за техния потомък. Съвсем рядко явления са семействата, в които детето се подготвя и обучава с оглед на социалния опит, който представлява ходенето на училище.

Преживяванията и натрупаният опит на детето в рамките на групата са много важни за неговото развитие, защото точно там то може да опознае взаимността и солидарността, които имат решаващо значение за неговото умствено развитие и бъдещото му равновесие.

Именно при неизбежните разногласия то се научава да отстоява своите права. Ако в началото го прави чрез цупене, обиди и удари, то скоро ще го прави чрез дискусия. След като се е задоволявало само да твърди нещо категорично или да прибягва до прословутото            „ Татко ми го каза’’, от 7-мата и 8-мата година ще се опитва да убеждава своите връстници, ще търси аргументи или доказателства, които ще доведат до тяхното съгласие.