1.
Емоционално
развитие- характерното за този период в моционално отношение е, че детето
потиска крайната емоционална фиксация към родителя от противоположния пол и
освобождава агресивността и страха от родителя от противоположния пол. Оцеляват
единствено нежността, привързаността, върховните прояви на любов, както и
желанието ми да бъде голямо, да се утвърждава съобразно пола, към който принадлежи.
Любовта губи обсебващия си и абсолютен характер. Доставянето на
удоволствие,даването, малките ограничения и жертването се налагат над
първоначалното обсебване и страх от емоционално лишение. Детето започва да
обича хората по- обективно и по- нюансирано. Придобива способността да се
привързва и към други хора, освен към своите родители.
Раждането на друго дете в семейството, разжодът, смъртта или повторният
брак на един от родителите, са предпоставки за появата на различни видове
емоционален регрес, които събуждат отново трудности, смятани за преодолени.
Всички емоционални конфликти на ранното детство, които са останали притаени, са
в състояние почти задължително да смутят настоящият период и да попречат на
развитието на личността. Сега детето има минало, което понякога е доста
натоварено от възпитателна гледна точка.
Като основни емоционални реакции на този период могат да се посочат
съперничеството, ревността, гневът, като следствие от разширяването на
емоционалните връзки и опитите за организация на колективните дейности. Трябва
, обаче, да се подчертаепо- големия контрол върху тези реакции и тяхното
изразяване. На 7 г. детето вече”не прави сцени „, в случай, че не е задоволен
опреден каприз или случай на конфликт със свой приятел или родител. То бързо
напъска мястото, за да отиде да си поплаче или да се цупи в своето ъгълче, като
много се срамува, ако бъде открито в това състояние. На тази възраст вече
съществуват тайни, които не засягат никого. В детето се случват неща, които не
се изразяват непосредствено във външната дейност. То има нужда да избяга, да се
изолира на спокойно място, където да остане само със себе си. Това е възрастта,
в която децата трябва непрекъснато да бъдат предупреждавани и да им се напомня,
защото непрекъснато „ витаят някъде „. Но това е и възрастта, в която обичат да
слушат приказки и легенди, защотото носят едновременно нещо като вътрешно Аз и
на тайнствено бъдеще, към което детето вече осъзнава, че неизбежно се насочва.
Огромната експанзия, характерна за осмата година, не спира тази
вътрешна еволюция. Съжаленията, угризенията, голямата чувствителност спрямо
намеренията и чувствата доказват това. Детето дискутира освен с другите и със
себе си и възприема много видове социално поведение. Формирайки съвестта си,
интериоризирайки обективните правила на групата и семейството, то се научава да
не изразява всичко, което мисли и чувства. Вътрешният свят насърчава известна
двойственост и се появяват първите истински лъжи. Има деца, които лъжат повече
от други.
Честототата на лъжите нараства
пропорционално на строгостта на възрастните.
В този период се наблюдават и съществуването на важни промени, отнасящи
се до търсенето на чувствени удоволствия. Със сигурност тази област, постоянно
включена при малкото дете, сега е балансирана от важен интерес от друг
характер. Можем да кажем, че детето от 6 до 9 години е по- малко чувствено,
отколкото на 3-4 г.
Tрябва да
се приемат за нормална част от развитието някои сексуални игри и анатомични
проучвания. Тези действия са в по- интелектуален тон. Детето търси повече
знания, отколкото удоволствие
Няма коментари:
Публикуване на коментар