F 70 Лека умствена изостаналост

F 70 Лека умствена изостаналост

/ IQ е в диапазона от 50 до 69 /

Какво могат лицата с лека умствена изостаналост:

• Лицата с лека умствена изостаналост усвояват речта със закъснение, но достигат нива на на елементарната ежедневна реч: научават се да водят разговор и да построяват сложни изречения. Водят разговори, влючително и интервю.
• Постигат пълна независимост в самообслужването си: сами се научават да се хранят, мият обличат и спазват хигиенни навици.
• Усвояват елементарни практически и домакински умения, въпреки, че темпът на развитие е по- бавен.
• Добре са развити някои практически умения, свързани с неквалифициран и ниско квалифициран физически труд

Кои са основните затрунение на лицата с лека умствена изостаналост

• Основните затруднения са в овладяването на навиците за четене, писане и математическите операции.
• Наблюдава се неспособност за справяне със сложни ситуации, изискващи мобилизация, бързина на реагирането и конкурентност. В повечето случаи се наблюдава поведенческа, емоционална и социална незрялост.
• При много от тези лица се открива органична причина. Често се наблюдава и съчетаване на умствена изостаналост с други психични разтройства като аутизъм, разтройства на развитието, епилепсия, разтройства на поведението или телесни недъзи.

F 71 Умерена умствена изостаналост

F 71 Умерена умствена изостаналост

/ IQ е в диапазона от 35 до 49/

Какво могат лицата с умерена умствена изостаналост?

·        Лицата с умерена умствена изостаналост развиват речта си в по- късна възраст и я използват по- ограничено. Нивото на възможностите им се простира до оформяне на прости изречения и елементарни ежедневни разговори, чрез които да съобщават и удовлетворяват основните си потребности. Някои лица се научават да използват езика, но разбират прости инструкции и се научават да използват жестове като компенсация.

·        Двигателните им умения и навиците им за самообслужване са значително ограничени, което до известна степен ограничава самостоятелното им функциониране. Това изисква и ненатраплив или постоянен контрол от страна на подкрепящата среда.

·        Тези лица с охота могат да извършват прости практически задачи, като инструкциите трябва да се подават добре структурирани и да са под умело професионално ръководство/ най- често от психолози, специални педагози, логопеди, социални педагози и други обучени специалисти./

·        В повечето случаи имат развити физически възможности и такива за установяване на контакти, което е база за включване в елементарни социални дейности, които да послужат за живота им в зряла възраст.

Кои са основните затруднения на лицата с умерана умствена изостаналост?

·        По отношение на усвояване на основните училищни умения, една голяма част не успяват да изградят и автоматизират навици за четене, писане и смятане. В този смисъл са нужни специални индивидуални обучителни програми, които да развият ограничения потенциал и да разгърнат максимално възможностите им.

·        При повечето лица от тази категория може да бъде установена органична етиология. Епилепсия, неврологични и телесни дефекти се срещат често, но повечето могат да се придвиждат в пронстранството самостоятелно.

·        Възможно е да се открият и вторични психиатрични състояния, ограниченото ниво на речевото развитие прави диагностицирането им трудно и зависи от информацията, получена от хората от близкото социално обкръжение.

Всяко съпътстващо разтройство се кодира отделно.

F 72 Тежка умствена изостаналост

F 72 Тежка умствена изостаналост

/ IQ e диапазона от 20 до 34/

Клиничната картина на тази група е подобна на тази на Умерената умствена изостаналост с по- тежка изразеност на всички дефицити. По- ниските нива на успеваемост се дължат и факта, че тук по- силно са изразени двигателните нарушения. Водещо се явява неправилното развитие или значимата увреда на централната нервна система.

F 73 Дълбока умствена изостаналост

F 73 Дълбока умствена изостаналост

/ IQ e под 20 /

Способността на тези лица да разбират и изпълняват инструкции, както и да удовлетворяват собствените си нужди е крайно ограничена. Много често те са неподвижни или с крайно ограничена неподвижност, не могат да контролират свинктерите си/ изпускат се по малка и по голяма нужда/ както през деня, така и през нощта. Способни са само на много рудиментарни форми на невербална комуникация. Цялостното им състояние изисква непрекъснати грижи и наблюдение, тъй като не успяват да спазват самостоятелно дори и елементарен режим.

          Тежките неврологични и други соматични страдания се отразяват на подвижността им, често се срещат генерализирани разтройства на развитието и атипичен аутизум.

F 78 Друга умствена изостаналост

F 78 Друга умствена изостаналост

Тази категория се използва само когато оценката на степента на умственото изоставане чрез обичайни процедури се оказва особено трудна или невъзможна, поради придружаващи сензорни или телесни нарушения, като слепота, глухонемота, тежко разтройство на поведението или телесен недъг.

Разтройства на психологичното развитие

Тези разтройства се характеризират с това, че имат следните общи прояви:

1.     Начало в ранна детска / бебешка/ или детска възраст

2.     Нарушение или закъснение в развитието на функциите, които са тясно свързани с биологичното узряване на централната нервна система

3.     Устойчиво протичане

В повечето случаи увредените функции засягат езика, зрително-пространствените умения и/или двигателната координация. Касае се за частична задръжка в развитието, при което една изолирана функция или умение не се развива в съответствие с очакваните темпове и в характерното време при запазени интелектуални възможности. С израстването на децата нарушенията намаляват прогресивно, макар често да остават леки отклонения и в зряла възраст. Повечето от тези състояния се срещат няколко пъти по- често при момчетата, отколкото при момичетата.

За разтройството на развитието е характерно да има фамилна обремененост, въпреки, че в повечето случай това влияние не е първостепенно.

Етиологията в повечето случай е неизвестна.

F 80 Специфични разтройства на развитието на речта и езика

F 80 Специфични разтройства на развитието на речта и езика

Това са група разтройства, при които нормалните закономерности на усвояване на езика са нарушени още от ранните стадии на развитие.

          Тези състояния не се дължат пряко на аномалии в неврологичните функции или говорния апарат, на сензорни нарушения или на умствена изостаналост.

          Детето може да разбира и общува по- добре в определени ситуации, най-често в позната среда, отколкото в непозната, но езиковите му умения и в двата случая са разстроени.

          Забавя се началото на проговарянето и темпото на усвояването на речевите умения. Задружната в развитието на езика често е последвана от сензорни трудности в четенето и правописа, абнормности в интерперсоналните взаимоотношения, емоционални и поведенчески разтройства. Това налага ранното и точно диагностициране, което би трябвало да се извърши от специалисти / детски психиатър, клиничен психолог, специален педагог/ с цел да се определи клиничното разтройство по:

·        Тежест

·        Протичане

·        Тип

·        Придружаващи проблеми

Много съществено е да се обърне внимание на начина, по който се използва речта и езика. Ако е абнормен, а не просто отговарящ на по – ранен етап от развитието, или ако включва качествено абнормни черти, вероятно се касае за клинично изразено разтройство. Ако се наблюдават и придружаващи проблеми като нарушения в училищните умения/ най- чести са изоставянето в четено и правописа./ Може да има емоционални и/ или поведенчески разтройства.

     Съществен момент при определяне на разтройството е нивото на умствено развитие.

     Да се има предвид и други състояния, които могат да доведат до нарушения в развитието на речта като тежка глухота или други неврологични заболявания.

Възрастови кризи

Възрастови кризи

В хода на развитието на детето се преминава и през така наречените възрастови кризи, които са нормално психологично явление.

Първа възрастова криза- от две до четири години. Характеризира се с прояви на негативизъм, откриване на собственото „ Аз „ и тенденция към самостоятелност.

Втора възрастова криза- от шест до седем години. Свързана е с започване на училище, нови изисквания, дисциплина, подчиняемост, задължения и отговорности. Разширява се умствения кръгозор, изработват се нови мотиви за поведение и отношение към хората.

Трета възрастова криза- пубертетна криза, с характерните прояви на пубертета.

Най- често подпомагащи фактори за благоприятен изход от възрастовите кризи са :

·        Пълното и функциониращо семейство, атмосферата на топлина, разбиране и подкрепа в близката и по- широката обкражаваща среда

·        Възпитанието в морално – етични норми на поведение и спазването на общоприетите стандарти

·        Природосъобразен начин на живот, спазване на хигиенни норми, режим, съобразен с възрастта и спецификата на детето

·        Насочване към хоби, изкуство и / или спорт, предпочитан от детето и подходящ за неговата възраст понякога е фактор, който разрешава на детето и родителите не само да преудолява кризи, но и срещне значими за бъдещето му личности, които могат да повлияят положително на развитието му

·        От значение са и взаимодействията на институцийте, работещи с деца професионално, да подпомагат детското развитие, а не да подхождат формално към детските съдби

В България за диагностициране на болестните състояния е разработена по международна класификация на заболяванията, при която е възприета буквено- цифрена схема на кодиране.

Най- често срещани психични разтройства в детско-юношеска възраст / по международна класификация на болестите-Х ревизия, адаптирана за родители/

Най- често срещани психични разтройства в детско-юношеска възраст

/ по международна класификация на болестите-Х ревизия, адаптирана за родители/

Характерна особеност на детето е динамичният процес на растеж и развитие. Развитието започва още преди зачеването. От бъдещите си родители детето получава генетичния материал и средата, в която ще протече развитието на вътреутробния живот до постигане на психосоциална зрялост и автономност. Семейството, в което ще се появи детето, до голяма степен определя неговата съдба с това дали бременността е желана, планирана или не. Системата семейство е основната определяща структура за развитието на детето. Майката е носител на обич и доверие, бащата е носител на социален престиж и закрила, обект за индификация при момчетата. Отглеждането в институция, без семейство оказва изключително неблагоприятно въздействие върху развитието на всяко дете. Децата в институция търпят редица лишения и загуби в емоционален и социален аспект. Липсата на топла, еднолична емоционална връзка и липсата на социални модели водят до значителен процент на изоставане в умственото развитие и до трайни емоционални нарушения и затруднена социализация в зряла възраст. Детето е една динамична структура и може да носи в себе си преспективата на развитието. То ще стане утре по- знаещо, по- можещо и автономно, ако всички заедно- родители и специалисти се погрижим за това. Това, което днес е непреудолимо и неразрешимо, утре ще може да се превъзмогне, стига да се знаят факторите, които въздействат на развитието.

Ще се спрем накратко на етапите на развитие на детето и факторите, които биха могли да да го нарушат.

Периоди в развитието на детето

През този период се образува плода, органогенезата и тъканната диференциация

Определящи фактори, които оказват влияние са:

·        Генетични: Наследственият материал, който детето получава от родителите си.

·        Външни биологични: Това са инфексии, интоксикации, недохранване, травми и други биологични причини, които могат да доведат до увреждания на майката и плода.

Най- честите последствия при неблагоприятното въздействие на тези фактори са умствената недоразвитост при децата, наред с други органни или неврологични поражения.

Втори етап: кърмаческа възраст

Включва първата година от живота на детето.

Основна роля играе връзката между майката и кърмачето. Тях ги свързват не само действията около физическото обгрижване, но и интензивни процеси на емоционални взаимоотношения: насрещна усмивка на три месечна възраст, приятните усещания от кожния допир, топлината на тялото, удоволствието от сукането по време на кърменето.Към шестия месец детето познава образа на майката и сяда, към края на първата година са първите думи и прохождането.

Трети етап:Ранно детство

Включва възрастта от една до три години

Овладяването на ходенето, силна привързаност към майката и страх при отделянето от нея. Овладяване на речта, знае към сто думи. Към втората година прави кратки изречения и разбира много неща от околната действителност. Говори за себе си в трето лице, познава образа си в огледалото, обича да се налага.

Четвърти етап: Предучилищен период

Детето е на възраст от три до шест години

Започва процесът на индификация с родителя от същия пол. Осъзнава разликата между половете. Появяват се диференцирани чувства като срам, вина. Обогатява се фантазията, която намира израз в игровата дейност и желанието да се слушат приказки. Непрекъснато детето задава въпроси. Добива представа за смъртта, което е основа за преживяването на тревожност. Това е възрастта на въпросите: „ Какво е това?” / опознаване/ „ Защо става това?”/ търсене на причинност/.

Пети етап: Ранна училищна възраст

Детето е възраст от 7 до 11 години

Детето тръгва на училище, което е преломен момент в неговото развитие. За първи път има сериозни задължения, необходимост да се спазва реда и дисциплината в час.Вниманието все още не е достатъчно устойчиво. Развива се конкретно-образната памет. Творческото въображение се проявява в измислянето на разкази, рисуването и игрите.

Шести етап: Средна училищна възраст

Детето е на възраст от 7 до 12 години

Започва пуберитетното развитие. Това е съществен период от живота на детето и сам по себе си е нормален и необходим кризисен период от живота. Характеризира се с хормонални промени. Детето узрява телесно, социално и психически. Детето понякога се затваря в себе си, вътрешният му живот става много по- интензивен, често не признава родителския авторитет. Чувството за справедливост и свобода се проявяват с особена сила. Връзката с връстниците замества близостта с родителите.Децата обичат да спорят, да се защитават, отстояват себе си, пробват възможните граници. Сексуалният живот завладява съзнанието, сексуалните пориви се изявяват в нощни полюции и онанизъм.

Седми етап: Горна училищна възраст

Детето е на възраст от 12 до 18 години

Интересите на децата са насочени към извънучищни занимания, обърнати са към обществото. Децата развиват чувство за алтруизъм, държат на приятелството и любовта. Отдават се на любими занимания и избор на професия. При строг контрол от страна на родителите се конфронтират с тях.

Умствена изостаналост

Умствена изостаналост

Умствената изостаналост е състояние на задържано или непълно развитие на интелекта, характеризиращо се с нарушения на фунадаменталните умения, а именно:

·        Когнитивните / познавателните/ и речевите;

·        Двигателните;

·        Социалните;

Което се отразява на общото функциониране на личността.

То може да се съчетава, но може и да не се съчетава с други и / или телесни разтройства. Заболеваемостта от други психични разтройства при умствено изостаналите лица е четири пъти по- висока в сравнение с общата популация.

Умствено изостаналите лица са изложени на по- висок риск от експлоатация, злоупотреба, физическо и / или сексуално насилие.

Интелигентността е комплексна характеристика и тя се оценява въз основа на множество различни фундаментални и специфични умения.

Могат да се наблюдават тежки нарушения в отделни сфери, а същевременно да са налице области с по- добре развити умения.

Оценката на интелектуалното ниво е сериозна и отговорна задача, която се базира на цялата налична информация за лицето, включително клинични резултати, адаптивност на поведението, преценено и съобразено с културната среда, както и резултатите от психометричните тестове, съобразени с възрастта.

За сигурна диагноза трябва да е налице снижено ниво на интелектуално функциониране, водещо до намалени възможности за адаптация към ежедневните изисквания на социалната среда. Придружаващите психични или телесни разтройства оказват влияние върху клиничната картина и върху способността да се използват съществуващите потенциални възножности. Оценяват се глобално способностите, а не специфичните нарушения в отделните области. Прилаганите тестове за интелигентност и определяне на коефициента на интелигентност IQ трябва да се базират на стандартизирани и адаптирани към културалните норми изисквания. Скалите за социална зрялост и адаптация, стандартизирани към българските условия, би трябвало да се попълват чрез интервюиране на родител/ при липса на такъв, друго лице, което полага грижи за всекидневието и е запознато с възможностите на изследвания/.

При нормално развитие на мисловно-паметовите процеси Коефициентът на интелигентност / IQ/ трябва да бъде над 70 пункта.

Според коефициента на интелигентност изоставането в умственото развитие бива няколко степени: