Емпатия и валидация при общуването на хора с физически увреждания-първа част

Емпатия и валидация при общуването на хора с физически увреждания

Емпатия означава съпреживяване, емоционално общуване от страна на човека. Съприживяване на чувствата, възприятията и мислите на другия. Някои психолози и философи смятат, че емпатията е основа на всички положителни социални взаимоотношения. Формира се от най- ранна детска възраст при общуването на детето с майката. Майката интуитивно долавя потребностите и чувствата на своето бебе, с което е свързана. Тази способност е свързана с факта, че първоначално детето е свързано със своята майка. Тя обяснява защо дори много малките деца са наясно с грижите, безпокойството и радостта на родителите си. Емпатията е в основата на процеса на индификация / отъждествяване /  с родителя от същия пол и на психологическото разбиране на другия. Клиничните психолози са склонни да дефинират термина емпатия по- широко, включвайки интектуалното разбиране / придимно се отнася за терапевти, психолози /, споделяне на чувствата, леснотата и ефективността на комуникацията и положителната нагласа на терапевта към клиента. Въпреки, че тази дефиниция изглежда привлекателна тя води до объркване. За да бъде терапевтично насочена емпатията трябва „ да бъде добре премерана „.

Термина има и когнитивен / познавателен / аспект, който включва способността на човека да разбира интелектуално вътрешния опит на другия. Значението на когнитивната емпатия вероятно подпомага комуникацията мeжду двама души. В понятието се включва и това, че човекът, който изпитва емпатия, ще е склонен повече да харесва, помага и приема другия в резултат на тази емпатия.

Трети подход към емпатията я определя като преживяването на дадена емоция от страна на изпитващия емпатия, защото той вижда, че другия изпитва тази емоция. Някои ориентирани към развитието теоритици поддържат становището, че такова директно / според мен не трябва да е директно, тъй като според детско-юношската психология на децата трябва да се предоставя достоверна информация по подходящ начин съответстващ на възрастта на детето. / споделяне на чувствата между родителя и малкото дете е ключовата стъпка в процеса на съзряване.

Ключовото предшестващо условие за емпатията е изпитващият емпатия да си се представи  като имащ същото преживяване, каквото и другият, като по този начин си представя, че приема ролята на другия.      Този умствен процес контрастира с разглеждането на другия по по- обективирани или интелектуализирани начини.

Този подход към емпатията се припокрива с когнитивно ориентирания подход по това, че се основава на когнивния или умствен процес на представата. Tози когнитивен процес обаче не е задължително да бъде съответстващ на действителстта и затова хората могат да изпитват емпатия и към актьор или измислен герой. Хората изпитват емпатия повече към другите в същата ситуация , която изпитващият емпатията е преживял, наблюдавал отблизо или си е представял преди, че преживява.

Човек може да бъде доведен до изпитване на емпатия от всякаква информация или стимул, осигуряващи някаква основа за правене на заключение за състоянието на другия независимо дали тази информация се състои от знания за ситуацията, в която се намира другият човек, възприемане на лицевите изражения или телесни движения, вербални отчети / обяснение чрез думи /.
Автор: Нели Пенчева