Емпатия и валидация при общуването с хора с увреждания-част четвърта

Термин, който също заслужава да бъде обсъден това е компенсацията, което означава уравновесяване на недостиг. Този често несъзнаван, психологически процес се състои в заместване на действителна или предполагаема липса или недостиг чрез вторично поведение, което понякога е добре ориентирано към действителността. Един типичен пример е известната теоретичка в областта на психологията Карен Хорни, която твърдяла за себе си, че след като не е хубавица, ще стане умница. Тя е човека,които развива теорията за компенсацията и оставя трайни следи в науката психология.

Компенсацията може да бъде упражнявана и в плана на въоражаемото: така настъпват невротичните и субектите с налудности, които мислено изживяват нечувани подвизи или се смятат за необикновени личности, за да прикрият своя провал в социалния живот.

Компенсацията по отношение на хората с увреждания се осъществява чрез корекцията / поправяне, подобряване, изглаждане /.

Използват се също и термините корекционно – възпитателно въздействие  или корекционно- развиваща работа.

 Корекцията лежи в основата на социалната рехабилитация. Всеобхватността на този принцип личи от факта, че корекцията на причинените от първичния дефект вторични отклонения в психическото / личностното/ развитие на определена категория лица е едновременно основна закономерност , същност, съдържание, цел и съвкупност от задачи на рехабилитацията.

Целта и задачите  на корекционната работа включват преодоляването  на социалнопсихичните отклонения  при хората с увреждания, като най- добър резултат се постига при децата. При лица над 45 г. е характерна регидността / закостенялост във вижданията, нагласите, представите и т.н / и работата се затруднява, дори резултатите могат да станат невъзможни.

Някои от задачите на корекцията са:

1.      Профелатика на развитието, съдържаща се в създаването на условия за недопускане на по- нататъчни отклонения и деформации в развитието.

2.      Корекция на неадекватно сформираните представи, знания, навици, привички / двете понятия не са едентични /, умения, ценностни ориентации, личностни черти и др. Преодоляват се наличните отклонения, присъщи на типа увреденост.

3.      Корекция на висшите психични процеси  и функции, на емоционално- волевите характеристики и на социалните черти на хората с увреждания.

4.      Развитие и правилно формиране на личността чрез установяване  на адекватни морални, поведенчески , трудови и други навици и умения, както и чрез възпитание на гражданска позиция и съответен начин на живот.

Средствата на корекционната работа при хора с увреждания трябва да бъде съобразена с типа увреждане.

Известно е, че корекцията на увредените функции води до положителни физиологични промени и до последващо благоприятно въздействие върху първичния дефект,а процесите обхващат множество неврофизиологични, психоневрологични и психологически механизми. Чрез тях системните корекционни въздействия създават условия за организацията и развитието на висшите психични функции, което рефлектира позитивно върху основните физиологични и психологични функции на ЦНС. Интензивната дейност на нервната система обуславя / предполага / създаването на множества важни условни връзки, отношения и режими на работа, а това представлява условие за активизирането и вклюването на увредените й участъци в целенасочена дейност . Възникват условия за диминизиране на нервните процеси в увредените или недоразвити дялове на нервната система, които постоянно възбуждат  и развиват неврните клетки и осъществяват  тяхната функционална специализация. Така външното корекционно въздействие придобива биологичен смисъл и се фиксира в явленията на биологичната корекция.

При наличие на увреда в дейността ЦНС или на анализаторите понякога се наблюдава псевдокопенсация. Става дума за патологично обусловени  реакции, които се закрепват, стабилизират и изявяват в случаите  на адаптивни затруднения . Това са предимно невротични, характерологични и поведенчески реакции, неадекватни в даден случай , но възникващи спонтанно и протичащи без необходимия контрол. Възможно е и развитието на декомпенсация или връщане към функциониране , наблюдавано преди компенсацията .

Компенсаторните процеси зависят от редица условия и това са количествено-качествените характеристики на нарушените структори и функции, степента на деформациите, резервните възможности на системата, индивидуалните особености на висшата нервна дейност, възрастта, в която са възникнали дисфукциите, нивото на психофизическото развитие, отношението му към увреждането, както и образование, соц. положение, активност на соц. отношения, вид на основната дейност и др.

Своебразен е подходът при определяне съдържателните аспекти на рехабилитацията в случайте, когато патологичните отклонения в развитието на индивида са следствие на психични заболявания. Те са носители на редица особености, най- съществените от които се изразяват в цялостната промяна  на личността и в нарушаването на нейните връзки и отношения в обществото. Естествено е, че рехабилитацията на психично болните съдържа  и се реализира чрез медицински и социални мероприятия, но главната нейна цел е соц. вграждане  на индивида, съобразено с възможностите, обусловени от неговото здравословно състояние. В зависимост от характера на болестния процес и значимостта на отражението му върху личността, соц. рехабилитация се осъществява като необходимост в някои от следните свои аспекти – ресоциализация, трудово- професионална реадаптация, соц. интеграция.

Въпреки многообразието на болестните процеси и техните соматични прояви , въпреки сложната патологична картина на различните типове неправилно развитие тук ясно се очертава една обща особеност – соц. неадекватност, непригодност или отчужденост на психично болните и при някои хора с увреждания , които в следствие на своя дефект не могат да изградят съответстващи на соц.изисквания  отразителни възможности и обществена позиция. Понякога отклоненията в развитието са така релефно изразени, че животът на психично болните в естествените условия на социума е значително затруднен или невъзможен. Ето защо тези случаи изискват подчертана социална насоченост на рехабилитационното въздействие
Автор : Нели Пенчева