Философите и
социалните теоритици отдавна приемат, че изпитването на емпатия води до по-
голямо оказване на помощ и дори алтруизъм / даваш без да очакваш отплата. Алтруизмът
е форма на егоизъм, защото никой човек не може да избяга от Еготото си т.е.
Аз-а. Аз-а е това, което прави човека /. Ако родителите имат топли
взаимоотношения с децата си и обръщат внимание на последиците от тяхното
поведение за благосъстоянието на другите, децата е по- вероятно да се отнасят
добре към другите, отколкото когато тези условия отсъстват.
От друга страна ситуациите, в които помощта за
страдащ друг човек не е лесна и дори невъзможна, изпитващият емпатията може да
се опита да избегне неприятното чувство или физически, или психологически като
се „ замрази „т.е. остава безразличен.
Ако болката на другия е изключително голяма или той проявява силна агония,
изпитващият емпатия човек може да избяга физически или психологически от ситуацията. Това бягство от предизвикващото
неприятни чувства изпитване на емпатия е
по- малко вероятно да се появи , ако човек не просто изпитва емпатия, но и
симпатизира на другия, т.е. докладва, че
се чувства емоционално подбуден да помогне на другия, че изпитва
състрадание, симпатия и топлота. Такава емпатия / симпатия е била разграничена
от емпатията, която, както беше отпределена
по- горе, е ограничена до изпитването на същия тип емоция като другия
човек. Поне някои изследвания показват, че последната форма на емпатия не води
до алтруизъм. Независимо от това кой подход
е приет към емпатията, самоотчетите показват по- високи резултати при жените,
отколкото при мъжете т.е . жените са по- склонни към емпатия отколкото мъжете.
Конкретно по
отношение на емпатията и обгрижването на хора с увреждания във философията,
соц. психология, социоллогията и други е прието да се смята, че социалните
отношения към които се отнася и емпатията са продукт и форма на общуването.
Неговите фукции са многообразни: общуването е способ за проявяване на човешката същност, фоктор за
„ ставането „ на човека, условие за съществуване на човека, детерминанатор на поведението и
съвместната дейност, начин за съществуване на човешката общност.
Често
общуването се отпределя като „ сложен и многостранен процес на социално /
информационно и предметно / взаимодействие между хората.
Характерът
на отношенията в процеса на общуването се определя от два типа съдържание-
емоционално и делово. Емоционално- волевите форми на общуване / при водещо значение на емоциите /
предполагат позитивни и негативни отношения, между които са съчувствието ,
солидарността, одобрението, подкрепата, внушението, отхвърлянето, напрежението,
антагонизмът, конфликтът и т.н. Деловите форми предполагат преложение,
обсъждане, мнение, информация, подпомагане, молба за информация и мнение и др.
Актуализираните в тези и други форми социални отношения / като общуването /
отразяват неговата същност, съдържание, резултат и изход.
Автор: Нели Пенчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар