Основните принципи
и подходи психиатричната рехабилитация,
които са разработени и внедрени в световната практика, са напълно приложими при
психично болните и хората с увреждания. М. Кабанов в работата с психично
болните индивиди са валидни следните принципи
1.
На партньорство
2.
На разностранно въздействие
3.
На единство на биологичните и
психосоциалните методи
4.
На степенуваност на мероприятията
Приема се и
принципа на корекцията и компенсацията
на недостатъците в психофизическото развитие на болните лица.
Етапите на
рехабилитацията,п;осочени от М. Кабанов, са три и имат следната
последователност
1.
Възстановителна терапия
2.
Реадаптация
3.
Рехабилитация в прекия смисъл на
понятието.
Първият етап
очертава реализацията на биологични / предимно медикаментозни и
физиотерапевтични / методи на въздействие.
Важни са и
психологичните и психотерапевтични методи на въздействие.
Реадаптацията цели
приспособяване на лицата с отклонения в развитието към изискванията на външната
среда, но в условията, наложени от самото заболяване. Тук значително място се
отделя на работата върху уменията за общуване, на живота в близкото социално
обкръжение,на използване на свободното време за осъществяване на
общественополезна дейност. Соц. рехабилитация се основава на соц. мероприятия с
широк спектър, между които са подготовката за трудова дейност / чрез
трудотерапия, различни видове обучения например социално-психологичния тренинг/
, за семеен живот, за активна и адекватна соц.изява и др.
Съвременните
теоретични постановки определят основните сфери на рехабилитацията на болните и
хората с увреждания в различни области
на соц. живот и ги диференциират
условно като психологическа, образователна, семейна, професионално- трудова,
обществена и за организация на свободното време.
Самата
рехабилитация се разкрива в съдържанието и методите на ‘учебно- възпитателната
работа” / най- добри резултати се дават при децата /, която е насочена към:
1.
Възпитание на поведение
2.
Емоционално възпитание
3.
Нравствено възпитание
4.
Правно възпитание
5.
Битово възпитание
6.
Трудово- професинално възпитание
Като заключение
мога да кажа, че психичните болести в тесния смисъл на думата в 98 процента се
различават количествено от нормата.
Трябва да се прави
разлика между акцентуациите на характера и психичните болести. Обикновено те
преминават в психична болест,но това не винаги става, особено при навременна
намеса на психолог.
Също искам да
отбележа,че в психологическата литература не съществува термина „ добър „ или
„лош „ човек. „Лошия „човек е всъщност човек с проблем.
Обгрижването трябва
да бъде насочено така, че в един момент човекът с увреждане да придобие умение
за самостоятелно справяне с различни проблеми, като нашия стремеж да е насочен
към подкрепа и съпричастност, но не и постоянна емоционалнна патерица.
Автор ; Нели Пенчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар