Булимия-причини за болестта и лечение-трета част

ПАТОФИЗИОЛОГИЯ

Причината не е напълно известна, но се предполага, че има понижено синтезиране на серотонин в мозъка (хипосероенергично състояние), което води до понижено чувство за ситост и повишено желание за прием на храна;

Подлагането на диети може да доведе до понижение в нивото на плазмения триптофан и по-нататъшно понижение на серотонина. Поглъщането на храна също така се контролира от други невротранзмитери (норепинефрин и невропептиди …).

ПСИХОФАРМАКОЛОГИЯ

Включването на психофарма в процеса на лечение на булимия е избор и преценка на лекуващия лекар.

При булимията често се наблюдава депресивна симптоматика, вследствие на проблемите, свързани с нарушеното хранене. Има пациенти, които се повлияват положително от включването на антидепресанти, особенно по отношение на честотата на пристъпите на преяждане. Прави впечатление, че за лечение на хранителни разстройства са необходими по-високи дози, отколкото при лечение на пациенти само с депресия. Но не би трябвало да се очаква терапевтичен ефект извън периода на прием.

Препарати от групата на SSRI, MAOI, Trazodone са доказали своята ефективност (81, стр.59). Препоръчват се по-високи дози, за да бъдат ефективни (Fluoxetine 60mg QD често се препоръчва при лечението на булимия). Трябва да се използват внимателно, защото е необходима диета, свободна от тирамин.

Ch.Nemeroff съобщава, че понякога се налага да се изпробват няколко различни антидепресанти, преди да се постигне резултат. Bupropion не се препоръчва при хранителни разстройства поради опасност от припадъци.

Като странични ефекти (най-често преходни или в лека форма) може да се наблюдава повдигане, повишена импулсивност, вътрешно безпокойство. Има данни, че тези субстанции редуцират и вероятността за рецидиви. Ако пациентът не се влияе от даден антидепресант в продължение на 2-3 седмици, проследяването на нивото на плазмата може да потвърди това, че дозите не са били приемани от пациента или са били засегнати от прочистване.

В контекста на казаното може да се предположи, че съпътстващото медикаментозно лечение с атнидепресанти се препоръчва преди всичко при тежки случай на булимия, които трудно се поддават на психотерапия.

Наред с антидепресантите при пациенти с булимия са изпитани многобройни други субстанции, действащи на функциите на мозъка (сред тях прилагания първоначално за лечение на спазматични пристъпи карбамацепин, антагонистът на опиатитеналоксон, а също L–триптофан). Всички те обаче не са проявили значим положителен ефект.

Сериозно недохранените пациенти са с повишен риск от странични ефекти при лечение с психофарма.

Липсват данни за положително повлияване с антисиолитици при опит да се купира тревогата, свъраана с приемането на храна.

Характерният депресивен фон при развитието на хранителното разстройство често пъти се купира с антидепресанти. Тяхната роля е насочена към съпровождащите основно заболяване психични симптоми