Конкретните и специфични социални отношения,
които са търсеният от нас предмет на общуването и валидацията на хората с
увреждания, откриваме именно в съдържанието и формите на общуването. Но това е
общуване, което организира/ насочва, стимулира / усвояването на културата на
обществото- познавателна, емоционална, социална и други, представени като
психологически и социални явления с емоционален характер. Тези отношения
подпомагат хората с увреждания в социализацията си при формирането на чувства/
за разлика от емоциите чувствата са по- силни психични преживявания, които
траят по- дълго време /, необходими в съвместната им дейност с другите хора и
които повишават ефективността на общуването чрез създаване на емоционален фон с
позитивно значение и практикуване на различни социални дейности и
взаимодействия, които също предполагат предаване и усвояване на опит и култура
в условията на благоприятен емоционално- волеви климат. Тези два аспекта на
общуването се актуализират чрез няколко основни способа на въздействие/
взаимодействие /, внушение, заразяване / инициация /, убеждение, подражание,
подпомагане, ръководство и т.н. Поради обстоятелството, че тези процеси се
разгръщат при хора с увреждания в сферата на соц. им възможности и умения на
част от тях, освен обучаващо те ще притежават и компенсаторно, корекционно и
развиващо значение. Релациите/ взаимодействията / между социалните индивиди ,
които възникват в условията на специално организирана/ „педагогическа „ по
характер/ среда и управляван / насочван/ процес на обединяване на формите на
общуване с педагогическите форми на общуване. Факторите, които определят
методите и техниките на въздействие и взаимодействие са предимно възрастовите,
половите, темпераментовите и биологично детерменираните особености и специфики
и самото увреждане.
Друга проблемна
област при хората с увреждания, която се
отнася и за физически здравите хора това са комплексите. Комплексът
представлява съвкупност от несъзнавани стремежи, която определя нагласите,
поведението, сънищата и т.н. За много хора съдържанието на това понятие остава
неясно. Някои мислят, че става дума за вътрешен конфликт, които противопоставя
моралното съзнание на сексуалните и агресивни нагони, други- че е предизвикан
от силен шок от сексуално естество. Почти всички смятат, че това е болестно
явление. Но това съвсем не е така. В психоаналитичната терминология тази дума
означава съчетание на индивидуални черти, желания, емоции, чувства,
противоречиви афективни нагласи, които практически винаги са несъзнавани, и
всичко това е организирано в едно цяло, което е част от личността.
По отношение на
хората с увреждания първичния дефект формира вторичен комплекс от
недостатъчност, който е най- силно изразен в познавателната сфера на личността.
Тук обикновено става дума за различни по дълбочина степени на нарушеност на
интелекта или на неговия инструментариум / използване/. Ограничеността на
когнитивните възможности води обикновено
до значително снижаване на познавателната активност на човека с увреждане или
до нейното частично развитие, и пренасочване / концентрация / към по-
недостъпни сфери на дейност и познание. Характерна е занижена средова акивност
и намаляващите във времето възможности за познание и развитие на собствената
познавателна дейност. Така в резултат на заболяването възникват проблеми в
активността, а в началните етапи на развитието се появява частично изоставане
във формирането на когнитивната сфера и опита. В този смисъл ранната
професионална намеса при децата с увреждане се оказва особено важна
Автор : Нели Пенчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар