F 70 Лека умствена изостаналост

F 70 Лека умствена изостаналост

/ IQ е в диапазона от 50 до 69 /

Какво могат лицата с лека умствена изостаналост:

• Лицата с лека умствена изостаналост усвояват речта със закъснение, но достигат нива на на елементарната ежедневна реч: научават се да водят разговор и да построяват сложни изречения. Водят разговори, влючително и интервю.
• Постигат пълна независимост в самообслужването си: сами се научават да се хранят, мият обличат и спазват хигиенни навици.
• Усвояват елементарни практически и домакински умения, въпреки, че темпът на развитие е по- бавен.
• Добре са развити някои практически умения, свързани с неквалифициран и ниско квалифициран физически труд

Кои са основните затрунение на лицата с лека умствена изостаналост

• Основните затруднения са в овладяването на навиците за четене, писане и математическите операции.
• Наблюдава се неспособност за справяне със сложни ситуации, изискващи мобилизация, бързина на реагирането и конкурентност. В повечето случаи се наблюдава поведенческа, емоционална и социална незрялост.
• При много от тези лица се открива органична причина. Често се наблюдава и съчетаване на умствена изостаналост с други психични разтройства като аутизъм, разтройства на развитието, епилепсия, разтройства на поведението или телесни недъзи.

F 71 Умерена умствена изостаналост

F 71 Умерена умствена изостаналост

/ IQ е в диапазона от 35 до 49/

Какво могат лицата с умерена умствена изостаналост?

·        Лицата с умерена умствена изостаналост развиват речта си в по- късна възраст и я използват по- ограничено. Нивото на възможностите им се простира до оформяне на прости изречения и елементарни ежедневни разговори, чрез които да съобщават и удовлетворяват основните си потребности. Някои лица се научават да използват езика, но разбират прости инструкции и се научават да използват жестове като компенсация.

·        Двигателните им умения и навиците им за самообслужване са значително ограничени, което до известна степен ограничава самостоятелното им функциониране. Това изисква и ненатраплив или постоянен контрол от страна на подкрепящата среда.

·        Тези лица с охота могат да извършват прости практически задачи, като инструкциите трябва да се подават добре структурирани и да са под умело професионално ръководство/ най- често от психолози, специални педагози, логопеди, социални педагози и други обучени специалисти./

·        В повечето случаи имат развити физически възможности и такива за установяване на контакти, което е база за включване в елементарни социални дейности, които да послужат за живота им в зряла възраст.

Кои са основните затруднения на лицата с умерана умствена изостаналост?

·        По отношение на усвояване на основните училищни умения, една голяма част не успяват да изградят и автоматизират навици за четене, писане и смятане. В този смисъл са нужни специални индивидуални обучителни програми, които да развият ограничения потенциал и да разгърнат максимално възможностите им.

·        При повечето лица от тази категория може да бъде установена органична етиология. Епилепсия, неврологични и телесни дефекти се срещат често, но повечето могат да се придвиждат в пронстранството самостоятелно.

·        Възможно е да се открият и вторични психиатрични състояния, ограниченото ниво на речевото развитие прави диагностицирането им трудно и зависи от информацията, получена от хората от близкото социално обкръжение.

Всяко съпътстващо разтройство се кодира отделно.

F 72 Тежка умствена изостаналост

F 72 Тежка умствена изостаналост

/ IQ e диапазона от 20 до 34/

Клиничната картина на тази група е подобна на тази на Умерената умствена изостаналост с по- тежка изразеност на всички дефицити. По- ниските нива на успеваемост се дължат и факта, че тук по- силно са изразени двигателните нарушения. Водещо се явява неправилното развитие или значимата увреда на централната нервна система.

F 73 Дълбока умствена изостаналост

F 73 Дълбока умствена изостаналост

/ IQ e под 20 /

Способността на тези лица да разбират и изпълняват инструкции, както и да удовлетворяват собствените си нужди е крайно ограничена. Много често те са неподвижни или с крайно ограничена неподвижност, не могат да контролират свинктерите си/ изпускат се по малка и по голяма нужда/ както през деня, така и през нощта. Способни са само на много рудиментарни форми на невербална комуникация. Цялостното им състояние изисква непрекъснати грижи и наблюдение, тъй като не успяват да спазват самостоятелно дори и елементарен режим.

          Тежките неврологични и други соматични страдания се отразяват на подвижността им, често се срещат генерализирани разтройства на развитието и атипичен аутизум.

F 78 Друга умствена изостаналост

F 78 Друга умствена изостаналост

Тази категория се използва само когато оценката на степента на умственото изоставане чрез обичайни процедури се оказва особено трудна или невъзможна, поради придружаващи сензорни или телесни нарушения, като слепота, глухонемота, тежко разтройство на поведението или телесен недъг.

Разтройства на психологичното развитие

Тези разтройства се характеризират с това, че имат следните общи прояви:

1.     Начало в ранна детска / бебешка/ или детска възраст

2.     Нарушение или закъснение в развитието на функциите, които са тясно свързани с биологичното узряване на централната нервна система

3.     Устойчиво протичане

В повечето случаи увредените функции засягат езика, зрително-пространствените умения и/или двигателната координация. Касае се за частична задръжка в развитието, при което една изолирана функция или умение не се развива в съответствие с очакваните темпове и в характерното време при запазени интелектуални възможности. С израстването на децата нарушенията намаляват прогресивно, макар често да остават леки отклонения и в зряла възраст. Повечето от тези състояния се срещат няколко пъти по- често при момчетата, отколкото при момичетата.

За разтройството на развитието е характерно да има фамилна обремененост, въпреки, че в повечето случай това влияние не е първостепенно.

Етиологията в повечето случай е неизвестна.

F 80 Специфични разтройства на развитието на речта и езика

F 80 Специфични разтройства на развитието на речта и езика

Това са група разтройства, при които нормалните закономерности на усвояване на езика са нарушени още от ранните стадии на развитие.

          Тези състояния не се дължат пряко на аномалии в неврологичните функции или говорния апарат, на сензорни нарушения или на умствена изостаналост.

          Детето може да разбира и общува по- добре в определени ситуации, най-често в позната среда, отколкото в непозната, но езиковите му умения и в двата случая са разстроени.

          Забавя се началото на проговарянето и темпото на усвояването на речевите умения. Задружната в развитието на езика често е последвана от сензорни трудности в четенето и правописа, абнормности в интерперсоналните взаимоотношения, емоционални и поведенчески разтройства. Това налага ранното и точно диагностициране, което би трябвало да се извърши от специалисти / детски психиатър, клиничен психолог, специален педагог/ с цел да се определи клиничното разтройство по:

·        Тежест

·        Протичане

·        Тип

·        Придружаващи проблеми

Много съществено е да се обърне внимание на начина, по който се използва речта и езика. Ако е абнормен, а не просто отговарящ на по – ранен етап от развитието, или ако включва качествено абнормни черти, вероятно се касае за клинично изразено разтройство. Ако се наблюдават и придружаващи проблеми като нарушения в училищните умения/ най- чести са изоставянето в четено и правописа./ Може да има емоционални и/ или поведенчески разтройства.

     Съществен момент при определяне на разтройството е нивото на умствено развитие.

     Да се има предвид и други състояния, които могат да доведат до нарушения в развитието на речта като тежка глухота или други неврологични заболявания.

Възрастови кризи

Възрастови кризи

В хода на развитието на детето се преминава и през така наречените възрастови кризи, които са нормално психологично явление.

Първа възрастова криза- от две до четири години. Характеризира се с прояви на негативизъм, откриване на собственото „ Аз „ и тенденция към самостоятелност.

Втора възрастова криза- от шест до седем години. Свързана е с започване на училище, нови изисквания, дисциплина, подчиняемост, задължения и отговорности. Разширява се умствения кръгозор, изработват се нови мотиви за поведение и отношение към хората.

Трета възрастова криза- пубертетна криза, с характерните прояви на пубертета.

Най- често подпомагащи фактори за благоприятен изход от възрастовите кризи са :

·        Пълното и функциониращо семейство, атмосферата на топлина, разбиране и подкрепа в близката и по- широката обкражаваща среда

·        Възпитанието в морално – етични норми на поведение и спазването на общоприетите стандарти

·        Природосъобразен начин на живот, спазване на хигиенни норми, режим, съобразен с възрастта и спецификата на детето

·        Насочване към хоби, изкуство и / или спорт, предпочитан от детето и подходящ за неговата възраст понякога е фактор, който разрешава на детето и родителите не само да преудолява кризи, но и срещне значими за бъдещето му личности, които могат да повлияят положително на развитието му

·        От значение са и взаимодействията на институцийте, работещи с деца професионално, да подпомагат детското развитие, а не да подхождат формално към детските съдби

В България за диагностициране на болестните състояния е разработена по международна класификация на заболяванията, при която е възприета буквено- цифрена схема на кодиране.

Най- често срещани психични разтройства в детско-юношеска възраст / по международна класификация на болестите-Х ревизия, адаптирана за родители/

Най- често срещани психични разтройства в детско-юношеска възраст

/ по международна класификация на болестите-Х ревизия, адаптирана за родители/

Характерна особеност на детето е динамичният процес на растеж и развитие. Развитието започва още преди зачеването. От бъдещите си родители детето получава генетичния материал и средата, в която ще протече развитието на вътреутробния живот до постигане на психосоциална зрялост и автономност. Семейството, в което ще се появи детето, до голяма степен определя неговата съдба с това дали бременността е желана, планирана или не. Системата семейство е основната определяща структура за развитието на детето. Майката е носител на обич и доверие, бащата е носител на социален престиж и закрила, обект за индификация при момчетата. Отглеждането в институция, без семейство оказва изключително неблагоприятно въздействие върху развитието на всяко дете. Децата в институция търпят редица лишения и загуби в емоционален и социален аспект. Липсата на топла, еднолична емоционална връзка и липсата на социални модели водят до значителен процент на изоставане в умственото развитие и до трайни емоционални нарушения и затруднена социализация в зряла възраст. Детето е една динамична структура и може да носи в себе си преспективата на развитието. То ще стане утре по- знаещо, по- можещо и автономно, ако всички заедно- родители и специалисти се погрижим за това. Това, което днес е непреудолимо и неразрешимо, утре ще може да се превъзмогне, стига да се знаят факторите, които въздействат на развитието.

Ще се спрем накратко на етапите на развитие на детето и факторите, които биха могли да да го нарушат.

Периоди в развитието на детето

През този период се образува плода, органогенезата и тъканната диференциация

Определящи фактори, които оказват влияние са:

·        Генетични: Наследственият материал, който детето получава от родителите си.

·        Външни биологични: Това са инфексии, интоксикации, недохранване, травми и други биологични причини, които могат да доведат до увреждания на майката и плода.

Най- честите последствия при неблагоприятното въздействие на тези фактори са умствената недоразвитост при децата, наред с други органни или неврологични поражения.

Втори етап: кърмаческа възраст

Включва първата година от живота на детето.

Основна роля играе връзката между майката и кърмачето. Тях ги свързват не само действията около физическото обгрижване, но и интензивни процеси на емоционални взаимоотношения: насрещна усмивка на три месечна възраст, приятните усещания от кожния допир, топлината на тялото, удоволствието от сукането по време на кърменето.Към шестия месец детето познава образа на майката и сяда, към края на първата година са първите думи и прохождането.

Трети етап:Ранно детство

Включва възрастта от една до три години

Овладяването на ходенето, силна привързаност към майката и страх при отделянето от нея. Овладяване на речта, знае към сто думи. Към втората година прави кратки изречения и разбира много неща от околната действителност. Говори за себе си в трето лице, познава образа си в огледалото, обича да се налага.

Четвърти етап: Предучилищен период

Детето е на възраст от три до шест години

Започва процесът на индификация с родителя от същия пол. Осъзнава разликата между половете. Появяват се диференцирани чувства като срам, вина. Обогатява се фантазията, която намира израз в игровата дейност и желанието да се слушат приказки. Непрекъснато детето задава въпроси. Добива представа за смъртта, което е основа за преживяването на тревожност. Това е възрастта на въпросите: „ Какво е това?” / опознаване/ „ Защо става това?”/ търсене на причинност/.

Пети етап: Ранна училищна възраст

Детето е възраст от 7 до 11 години

Детето тръгва на училище, което е преломен момент в неговото развитие. За първи път има сериозни задължения, необходимост да се спазва реда и дисциплината в час.Вниманието все още не е достатъчно устойчиво. Развива се конкретно-образната памет. Творческото въображение се проявява в измислянето на разкази, рисуването и игрите.

Шести етап: Средна училищна възраст

Детето е на възраст от 7 до 12 години

Започва пуберитетното развитие. Това е съществен период от живота на детето и сам по себе си е нормален и необходим кризисен период от живота. Характеризира се с хормонални промени. Детето узрява телесно, социално и психически. Детето понякога се затваря в себе си, вътрешният му живот става много по- интензивен, често не признава родителския авторитет. Чувството за справедливост и свобода се проявяват с особена сила. Връзката с връстниците замества близостта с родителите.Децата обичат да спорят, да се защитават, отстояват себе си, пробват възможните граници. Сексуалният живот завладява съзнанието, сексуалните пориви се изявяват в нощни полюции и онанизъм.

Седми етап: Горна училищна възраст

Детето е на възраст от 12 до 18 години

Интересите на децата са насочени към извънучищни занимания, обърнати са към обществото. Децата развиват чувство за алтруизъм, държат на приятелството и любовта. Отдават се на любими занимания и избор на професия. При строг контрол от страна на родителите се конфронтират с тях.

Умствена изостаналост

Умствена изостаналост

Умствената изостаналост е състояние на задържано или непълно развитие на интелекта, характеризиращо се с нарушения на фунадаменталните умения, а именно:

·        Когнитивните / познавателните/ и речевите;

·        Двигателните;

·        Социалните;

Което се отразява на общото функциониране на личността.

То може да се съчетава, но може и да не се съчетава с други и / или телесни разтройства. Заболеваемостта от други психични разтройства при умствено изостаналите лица е четири пъти по- висока в сравнение с общата популация.

Умствено изостаналите лица са изложени на по- висок риск от експлоатация, злоупотреба, физическо и / или сексуално насилие.

Интелигентността е комплексна характеристика и тя се оценява въз основа на множество различни фундаментални и специфични умения.

Могат да се наблюдават тежки нарушения в отделни сфери, а същевременно да са налице области с по- добре развити умения.

Оценката на интелектуалното ниво е сериозна и отговорна задача, която се базира на цялата налична информация за лицето, включително клинични резултати, адаптивност на поведението, преценено и съобразено с културната среда, както и резултатите от психометричните тестове, съобразени с възрастта.

За сигурна диагноза трябва да е налице снижено ниво на интелектуално функциониране, водещо до намалени възможности за адаптация към ежедневните изисквания на социалната среда. Придружаващите психични или телесни разтройства оказват влияние върху клиничната картина и върху способността да се използват съществуващите потенциални възножности. Оценяват се глобално способностите, а не специфичните нарушения в отделните области. Прилаганите тестове за интелигентност и определяне на коефициента на интелигентност IQ трябва да се базират на стандартизирани и адаптирани към културалните норми изисквания. Скалите за социална зрялост и адаптация, стандартизирани към българските условия, би трябвало да се попълват чрез интервюиране на родител/ при липса на такъв, друго лице, което полага грижи за всекидневието и е запознато с възможностите на изследвания/.

При нормално развитие на мисловно-паметовите процеси Коефициентът на интелигентност / IQ/ трябва да бъде над 70 пункта.

Според коефициента на интелигентност изоставането в умственото развитие бива няколко степени:

Емпатия и валидаци при общуването при хора с увреждания-пета част

Основните принципи и подходи  психиатричната рехабилитация, които са разработени и внедрени в световната практика, са напълно приложими при психично болните и хората с увреждания. М. Кабанов в работата с психично болните индивиди са валидни следните принципи

1.      На партньорство

2.      На разностранно въздействие

3.      На единство на биологичните и психосоциалните методи

4.      На степенуваност на мероприятията

Приема се и принципа на корекцията  и компенсацията на недостатъците в психофизическото развитие на болните лица.

Етапите на рехабилитацията,п;осочени от М. Кабанов, са три и имат следната последователност

1.      Възстановителна терапия

2.      Реадаптация

3.      Рехабилитация в прекия смисъл на понятието.

Първият етап очертава реализацията на биологични / предимно медикаментозни и физиотерапевтични / методи на въздействие.

Важни са и психологичните и психотерапевтични методи на въздействие.

Реадаптацията цели приспособяване на лицата с отклонения в развитието към изискванията на външната среда, но в условията, наложени от самото заболяване. Тук значително място се отделя на работата върху уменията за общуване, на живота в близкото социално обкръжение,на използване на свободното време за осъществяване на общественополезна дейност. Соц. рехабилитация се основава на соц. мероприятия с широк спектър, между които са подготовката за трудова дейност / чрез трудотерапия, различни видове обучения например социално-психологичния тренинг/ , за семеен живот, за активна и адекватна соц.изява и др.

Съвременните теоретични постановки определят основните сфери на рехабилитацията на болните и хората с увреждания в различни области  на соц. живот  и ги диференциират условно като психологическа, образователна, семейна, професионално- трудова, обществена и за организация на свободното време.

Самата рехабилитация се разкрива в съдържанието и методите на ‘учебно- възпитателната работа” / най- добри резултати се дават при децата /, която е насочена към:

1.      Възпитание  на поведение

2.      Емоционално възпитание

3.      Нравствено възпитание

4.      Правно възпитание

5.      Битово възпитание

6.      Трудово- професинално възпитание

Като заключение мога да кажа, че психичните болести в тесния смисъл на думата в 98 процента се различават количествено от нормата.

Трябва да се прави разлика между акцентуациите на характера и психичните болести. Обикновено те преминават в психична болест,но това не винаги става, особено при навременна намеса на психолог.

Също искам да отбележа,че в психологическата литература не съществува термина „ добър „ или „лош „ човек. „Лошия „човек е всъщност човек с проблем.

Обгрижването трябва да бъде насочено така, че в един момент човекът с увреждане да придобие умение за самостоятелно справяне с различни проблеми, като нашия стремеж да е насочен към подкрепа и съпричастност, но не и постоянна емоционалнна патерица.

Автор ; Нели Пенчева 

                                                                                             

Емпатия и валидация при общуването с хора с увреждания-част четвърта

Термин, който също заслужава да бъде обсъден това е компенсацията, което означава уравновесяване на недостиг. Този често несъзнаван, психологически процес се състои в заместване на действителна или предполагаема липса или недостиг чрез вторично поведение, което понякога е добре ориентирано към действителността. Един типичен пример е известната теоретичка в областта на психологията Карен Хорни, която твърдяла за себе си, че след като не е хубавица, ще стане умница. Тя е човека,които развива теорията за компенсацията и оставя трайни следи в науката психология.

Компенсацията може да бъде упражнявана и в плана на въоражаемото: така настъпват невротичните и субектите с налудности, които мислено изживяват нечувани подвизи или се смятат за необикновени личности, за да прикрият своя провал в социалния живот.

Компенсацията по отношение на хората с увреждания се осъществява чрез корекцията / поправяне, подобряване, изглаждане /.

Използват се също и термините корекционно – възпитателно въздействие  или корекционно- развиваща работа.

 Корекцията лежи в основата на социалната рехабилитация. Всеобхватността на този принцип личи от факта, че корекцията на причинените от първичния дефект вторични отклонения в психическото / личностното/ развитие на определена категория лица е едновременно основна закономерност , същност, съдържание, цел и съвкупност от задачи на рехабилитацията.

Целта и задачите  на корекционната работа включват преодоляването  на социалнопсихичните отклонения  при хората с увреждания, като най- добър резултат се постига при децата. При лица над 45 г. е характерна регидността / закостенялост във вижданията, нагласите, представите и т.н / и работата се затруднява, дори резултатите могат да станат невъзможни.

Някои от задачите на корекцията са:

1.      Профелатика на развитието, съдържаща се в създаването на условия за недопускане на по- нататъчни отклонения и деформации в развитието.

2.      Корекция на неадекватно сформираните представи, знания, навици, привички / двете понятия не са едентични /, умения, ценностни ориентации, личностни черти и др. Преодоляват се наличните отклонения, присъщи на типа увреденост.

3.      Корекция на висшите психични процеси  и функции, на емоционално- волевите характеристики и на социалните черти на хората с увреждания.

4.      Развитие и правилно формиране на личността чрез установяване  на адекватни морални, поведенчески , трудови и други навици и умения, както и чрез възпитание на гражданска позиция и съответен начин на живот.

Средствата на корекционната работа при хора с увреждания трябва да бъде съобразена с типа увреждане.

Известно е, че корекцията на увредените функции води до положителни физиологични промени и до последващо благоприятно въздействие върху първичния дефект,а процесите обхващат множество неврофизиологични, психоневрологични и психологически механизми. Чрез тях системните корекционни въздействия създават условия за организацията и развитието на висшите психични функции, което рефлектира позитивно върху основните физиологични и психологични функции на ЦНС. Интензивната дейност на нервната система обуславя / предполага / създаването на множества важни условни връзки, отношения и режими на работа, а това представлява условие за активизирането и вклюването на увредените й участъци в целенасочена дейност . Възникват условия за диминизиране на нервните процеси в увредените или недоразвити дялове на нервната система, които постоянно възбуждат  и развиват неврните клетки и осъществяват  тяхната функционална специализация. Така външното корекционно въздействие придобива биологичен смисъл и се фиксира в явленията на биологичната корекция.

При наличие на увреда в дейността ЦНС или на анализаторите понякога се наблюдава псевдокопенсация. Става дума за патологично обусловени  реакции, които се закрепват, стабилизират и изявяват в случаите  на адаптивни затруднения . Това са предимно невротични, характерологични и поведенчески реакции, неадекватни в даден случай , но възникващи спонтанно и протичащи без необходимия контрол. Възможно е и развитието на декомпенсация или връщане към функциониране , наблюдавано преди компенсацията .

Компенсаторните процеси зависят от редица условия и това са количествено-качествените характеристики на нарушените структори и функции, степента на деформациите, резервните възможности на системата, индивидуалните особености на висшата нервна дейност, възрастта, в която са възникнали дисфукциите, нивото на психофизическото развитие, отношението му към увреждането, както и образование, соц. положение, активност на соц. отношения, вид на основната дейност и др.

Своебразен е подходът при определяне съдържателните аспекти на рехабилитацията в случайте, когато патологичните отклонения в развитието на индивида са следствие на психични заболявания. Те са носители на редица особености, най- съществените от които се изразяват в цялостната промяна  на личността и в нарушаването на нейните връзки и отношения в обществото. Естествено е, че рехабилитацията на психично болните съдържа  и се реализира чрез медицински и социални мероприятия, но главната нейна цел е соц. вграждане  на индивида, съобразено с възможностите, обусловени от неговото здравословно състояние. В зависимост от характера на болестния процес и значимостта на отражението му върху личността, соц. рехабилитация се осъществява като необходимост в някои от следните свои аспекти – ресоциализация, трудово- професионална реадаптация, соц. интеграция.

Въпреки многообразието на болестните процеси и техните соматични прояви , въпреки сложната патологична картина на различните типове неправилно развитие тук ясно се очертава една обща особеност – соц. неадекватност, непригодност или отчужденост на психично болните и при някои хора с увреждания , които в следствие на своя дефект не могат да изградят съответстващи на соц.изисквания  отразителни възможности и обществена позиция. Понякога отклоненията в развитието са така релефно изразени, че животът на психично болните в естествените условия на социума е значително затруднен или невъзможен. Ето защо тези случаи изискват подчертана социална насоченост на рехабилитационното въздействие
Автор : Нели Пенчева

Емпатия и валидация при общуването с хора с увреждания-част трета

Конкретните и специфични социални отношения, които са търсеният от нас предмет на общуването и валидацията на хората с увреждания, откриваме именно в съдържанието и формите на общуването. Но това е общуване, което организира/ насочва, стимулира / усвояването на културата на обществото- познавателна, емоционална, социална и други, представени като психологически и социални явления с емоционален характер. Тези отношения подпомагат хората с увреждания в социализацията си при формирането на чувства/ за разлика от емоциите чувствата са по- силни психични преживявания, които траят по- дълго време /, необходими в съвместната им дейност с другите хора и които повишават ефективността на общуването чрез създаване на емоционален фон с позитивно значение и практикуване на различни социални дейности и взаимодействия, които също предполагат предаване и усвояване на опит и култура в условията на благоприятен емоционално- волеви климат. Тези два аспекта на общуването се актуализират чрез няколко основни способа на въздействие/ взаимодействие /, внушение, заразяване / инициация /, убеждение, подражание, подпомагане, ръководство и т.н. Поради обстоятелството, че тези процеси се разгръщат при хора с увреждания в сферата на соц. им възможности и умения на част от тях, освен обучаващо те ще притежават и компенсаторно, корекционно и развиващо значение. Релациите/ взаимодействията / между социалните индивиди , които възникват в условията на специално организирана/ „педагогическа „ по характер/ среда и управляван / насочван/ процес на обединяване на формите на общуване с педагогическите форми на общуване. Факторите, които определят методите и техниките на въздействие и взаимодействие са предимно възрастовите, половите, темпераментовите и биологично детерменираните особености и специфики и самото увреждане. 

Друга проблемна област при хората с увреждания, която  се отнася и за физически здравите хора това са комплексите. Комплексът представлява съвкупност от несъзнавани стремежи, която определя нагласите, поведението, сънищата и т.н. За много хора съдържанието на това понятие остава неясно. Някои мислят, че става дума за вътрешен конфликт, които противопоставя моралното съзнание на сексуалните и агресивни нагони, други- че е предизвикан от силен шок от сексуално естество. Почти всички смятат, че това е болестно явление. Но това съвсем не е така. В психоаналитичната терминология тази дума означава съчетание на индивидуални черти, желания, емоции, чувства, противоречиви афективни нагласи, които практически винаги са несъзнавани, и всичко това е организирано в едно цяло, което е част от личността.

По отношение на хората с увреждания първичния дефект формира вторичен комплекс от недостатъчност, който е най- силно изразен в познавателната сфера на личността. Тук обикновено става дума за различни по дълбочина степени на нарушеност на интелекта или на неговия инструментариум / използване/. Ограничеността на когнитивните възможности  води обикновено до значително снижаване на познавателната активност на човека с увреждане или до нейното частично развитие, и пренасочване / концентрация / към по- недостъпни сфери на дейност и познание. Характерна е занижена средова акивност и намаляващите във времето възможности за познание и развитие на собствената познавателна дейност. Така в резултат на заболяването възникват проблеми в активността, а в началните етапи на развитието се появява частично изоставане във формирането на когнитивната сфера и опита. В този смисъл ранната професионална намеса при децата с увреждане се оказва особено важна

Автор : Нели Пенчева

Емпатия и валидация при общуването хора с физически увреждания-част втора

Философите и социалните теоритици отдавна приемат, че изпитването на емпатия води до по- голямо оказване на помощ и дори алтруизъм / даваш без да очакваш отплата. Алтруизмът е форма на егоизъм, защото никой човек не може да избяга от Еготото си т.е. Аз-а. Аз-а е това, което прави човека /. Ако родителите имат топли взаимоотношения с децата си и обръщат внимание на последиците от тяхното поведение за благосъстоянието на другите, децата е по- вероятно да се отнасят добре към другите, отколкото когато тези условия отсъстват.

От друга страна ситуациите, в които помощта за страдащ друг човек не е лесна и дори невъзможна, изпитващият емпатията може да се опита да избегне неприятното чувство или физически, или психологически като се  „ замрази „т.е. остава безразличен. Ако болката на другия е изключително голяма или той проявява силна агония, изпитващият емпатия човек може да избяга физически или психологически от ситуацията. Това бягство от предизвикващото неприятни чувства изпитване на емпатия  е по- малко вероятно да се появи , ако човек не просто изпитва емпатия, но и симпатизира на другия, т.е. докладва, че  се чувства емоционално подбуден да помогне на другия, че изпитва състрадание, симпатия и топлота. Такава емпатия / симпатия е била разграничена от емпатията, която, както беше отпределена  по- горе, е ограничена до изпитването на същия тип емоция като другия човек. Поне някои изследвания показват, че последната форма на емпатия не води до алтруизъм. Независимо от това кой подход  е приет към емпатията, самоотчетите показват по- високи резултати при жените, отколкото при мъжете т.е . жените са по- склонни към емпатия отколкото мъжете.

Конкретно по отношение на емпатията и обгрижването на хора с увреждания във философията, соц. психология, социоллогията и други е прието да се смята, че социалните отношения към които се отнася и емпатията са продукт и форма на общуването. Неговите фукции са многообразни: общуването е способ  за проявяване на човешката същност, фоктор за „ ставането „ на човека, условие за съществуване  на човека, детерминанатор на поведението и съвместната дейност, начин за съществуване на човешката общност.

            Често общуването се отпределя като „ сложен и многостранен процес на социално / информационно и предметно / взаимодействие между хората.

            Характерът на отношенията в процеса на общуването се определя от два типа съдържание- емоционално и делово. Емоционално- волевите форми на общуване  / при водещо значение на емоциите / предполагат позитивни и негативни отношения, между които са съчувствието , солидарността, одобрението, подкрепата, внушението, отхвърлянето, напрежението, антагонизмът, конфликтът и т.н. Деловите форми предполагат преложение, обсъждане, мнение, информация, подпомагане, молба за информация и мнение и др. Актуализираните в тези и други форми социални отношения / като общуването / отразяват неговата същност, съдържание, резултат и изход.

Автор: Нели Пенчева

Емпатия и валидация при общуването на хора с физически увреждания-първа част

Емпатия и валидация при общуването на хора с физически увреждания

Емпатия означава съпреживяване, емоционално общуване от страна на човека. Съприживяване на чувствата, възприятията и мислите на другия. Някои психолози и философи смятат, че емпатията е основа на всички положителни социални взаимоотношения. Формира се от най- ранна детска възраст при общуването на детето с майката. Майката интуитивно долавя потребностите и чувствата на своето бебе, с което е свързана. Тази способност е свързана с факта, че първоначално детето е свързано със своята майка. Тя обяснява защо дори много малките деца са наясно с грижите, безпокойството и радостта на родителите си. Емпатията е в основата на процеса на индификация / отъждествяване /  с родителя от същия пол и на психологическото разбиране на другия. Клиничните психолози са склонни да дефинират термина емпатия по- широко, включвайки интектуалното разбиране / придимно се отнася за терапевти, психолози /, споделяне на чувствата, леснотата и ефективността на комуникацията и положителната нагласа на терапевта към клиента. Въпреки, че тази дефиниция изглежда привлекателна тя води до объркване. За да бъде терапевтично насочена емпатията трябва „ да бъде добре премерана „.

Термина има и когнитивен / познавателен / аспект, който включва способността на човека да разбира интелектуално вътрешния опит на другия. Значението на когнитивната емпатия вероятно подпомага комуникацията мeжду двама души. В понятието се включва и това, че човекът, който изпитва емпатия, ще е склонен повече да харесва, помага и приема другия в резултат на тази емпатия.

Трети подход към емпатията я определя като преживяването на дадена емоция от страна на изпитващия емпатия, защото той вижда, че другия изпитва тази емоция. Някои ориентирани към развитието теоритици поддържат становището, че такова директно / според мен не трябва да е директно, тъй като според детско-юношската психология на децата трябва да се предоставя достоверна информация по подходящ начин съответстващ на възрастта на детето. / споделяне на чувствата между родителя и малкото дете е ключовата стъпка в процеса на съзряване.

Ключовото предшестващо условие за емпатията е изпитващият емпатия да си се представи  като имащ същото преживяване, каквото и другият, като по този начин си представя, че приема ролята на другия.      Този умствен процес контрастира с разглеждането на другия по по- обективирани или интелектуализирани начини.

Този подход към емпатията се припокрива с когнитивно ориентирания подход по това, че се основава на когнивния или умствен процес на представата. Tози когнитивен процес обаче не е задължително да бъде съответстващ на действителстта и затова хората могат да изпитват емпатия и към актьор или измислен герой. Хората изпитват емпатия повече към другите в същата ситуация , която изпитващият емпатията е преживял, наблюдавал отблизо или си е представял преди, че преживява.

Човек може да бъде доведен до изпитване на емпатия от всякаква информация или стимул, осигуряващи някаква основа за правене на заключение за състоянието на другия независимо дали тази информация се състои от знания за ситуацията, в която се намира другият човек, възприемане на лицевите изражения или телесни движения, вербални отчети / обяснение чрез думи /.
Автор: Нели Пенчева

Булимия-причини за болестта и лечение-шеста част

Булимията може да доведе до значителна загуба на килограми (макар и не винаги). Ако повръщанията са чести, това ще обезводни организма, ще го отслаби и парализира. Болните обикновено изпадат в депресия, а понякога се самоубиват.

Кои са основните признаци на булимията?

депресия, чувство за вина и омраза към самия себе си;

усещане за липса на самоконтрол;

неоправдано строга самокритичност;

постоянна потребност от одобряване от другите хора на извършваните постъпки;

нарушена представа за нормата на собственото тегло.

За тежката булимия, която изисква стационарно лечение са характерни:

колебания в теглото на тялото (5-10 кг нагоре и надолу);

хронично раздразнение в областта на гърлото;

умора и болка в мускулите;

окапване на зъбите;

подпухване на околоушната жлеза.

Как се лекува булимията?

Трябва да се знае, че колкото по-рано е започнато лечението, толкова по-ефективно и по-евтино е то - може да се размине само с квалифицирана психотерапия.

Най-добри резултати дава съчетаването на психотерапия (индивидуална и семейна)диетотерапия и медикаментозно лечение.

Специализираното лечение е от особено значение, тъй като болестта изисква не само физическа, но и психологическа подкрепа. Това лечение включва наблюдение и регулиране на хранителните навици, както и здравни съвети или психотерапия.

Най-общо казано, лечението трябва да се стреми да възвърне вътрешното равновесие у болния, което ще му позволи да постигне оптимален контрол върху своето поведение. Понеже булимията се отключва вследствие на някаква вътрешна липса, някаква неудовлетвореност, тази липса, тази неудовлетвореност трябва да бъде запълнена. Болният трябва да усеща пълната подкрепа и съпричастност от страна на своите близки /особено на своя партньор/. Той има нужда от тяхната безусловна любов и трябва да я получи. Това е най-важното условие за успешното лечение на булимията.

Препоръчва се също така съзнателно да се избягват ситуациите на силен стрес, които провокират булимичните кризи. Болните не бива да се усамотяват, когато усетят нарастване на тревожността си. Заниманието с любима, удовлетворяваща работа подобрява техния вътрешен баланс и намалява патологичното влияние на болестта.

За укрепване на психиката и нервната система е добре да се правят дихателни упражнения, автогенна тренировка /Вж. Кн. 3 на Енциклопедия за здраве “Дар”/, различни гимнастики, да се използва подходяща фитотерапия /препоръчваме чай от маточина, дяволска уста, дилянка, мента, лавандула и др. – поединично или в комбинация/.

При вече отключен импулс за поглъщане на храна на болните се препоръчва да се наблюдават в огледало по време на акта на преяждане; това ще намали остротата на пристъпа. Добър начин за преосмисляне на проблема и мотивацията на пациента е собственоръчното писмено отразяване на количеството и вида приета храна.

Болните от булимия трябва да знаят и още нещо: техните вътрешни конфликти, колкото и болезнени да са те, съдържат в себе си елемент на градивност. Защото всяко изпитание крие в себе си определена поука. Така благодарение на изпитанията човек придобива опит и се научава да се справя с проблемите си. А един от тези проблеми може да бъде булимията.

Булимия-причини за болестта и лечение-пета част

занижена самооценка; живот, съсредоточен върху храната и собствената фигура; фиксация върху необходимостта за укриване на повишения стремеж към храна; отстраненост от приятелското обкръжение; признание за наличието на чувство за глад; повишена сексуална активност; потребност да се прави презапасяване с продукти;склонност към кражба на продукти от хладилници или в магазини.

Инициативата за изследване и избор на необходимото лечение на болния от булимия трябва да принадлежи на родителите или близките. При прекомерно повишен апетит са необходими консултации с психолог, ендокринолог, гастроентеролог, психоневролог и генетик. Колкото по-рано се открие причината за булимията, толкова по-висока е ефективността на лечението. В никакъв случай не бива да се прибягва до рекламираните вълшебни /магически/ чудодейни средства, изгарящи мазнините и препарати за понижаване на теглото. Само лекар може да прецени състоянието на болния и да даде рекомендации за лечението на конкретната биологически активна добавка.

Хората, страдащи от булимия имат нужда преди всичко от деликатно отношение! Те се чувстват дълбоко нещастни и объркани. Те изпитват потиснатост, тревога и комплекс за собствената си несъстоятелност. Затова психотерапевтичната корекция се провежда дълго и постепенно.

Най-честата причина за това заболяване е депресията. Състоянията на апатичност, отчаяние често се компенсират с прекалено лакомо и безконтролно хранене, като болните поглъщат много високовъглехидратна храна, сладки неща. Любими за булимиците са сладоледът, бонбоните, десертите, кремовете, които са силно подсладени. Когато изпаднат в булимична криза, някои жени могат да погълнат над 3000 калории за два часа, а след това започва изтезанието с диети, явява се неудовлетвореност, дори отчаяние от слабата воля да се избегнат кризите. Вече казахме, че манията за елегантност също може да е причина за булимия, въпреки че повечето от заболелите жени не са много дебели, тъй като намират начин да изхвърлят голямо количество храна.

По какво може да бъде разпозната булимията? Преди всичко по безконтролното хранене, по прекаленото използване на диуретици и разслабителни лекарства. Често се появяват подувания на лимфните жлези на шията, безпричинно на пръв поглед подпухване, издуване на стомаха, запек. В по-тежки се случаи стига до повръщане на кървава слуз, дехидратация, заболяване на черния дроб и бъбреците. Крайният резултат може да бъде и тежка сърдечна недостатъчност.

Доказано е, че много анорексици след време развиват булимия. Една нова болест, свързана с проблемите на храненето се появи в недалечно време. Орторексията е нервна манията за здравословен начин на живот. Макар и сравнително нова и недостатъчно добре изучена тази болест, вече обхваща обществено значими части от населението не само в САЩ и Европа, но и в нашата страна.

На практика се оказва, че анорексията, булимията и орторексията затварят един порочен кръг, от който излизането е невъзможно без квалифицирана медицинска помощ.

Булимията е болест, при която пристъпите на ненаситно хранене са последвани от самовнушено повръщане, често извършвано тайно. Най-разпространена е сред жените между 15 и 30 години и както страдащите от анорексия, те маниакално се страхуват от напълняване, което всъщност причинява повръщането. Някои болни употребяват разхлабителни средства, за да изхвърлят бързо храната.

Булимия-причини за болестта и лечение-четвърта част

Причини

Те са комплексни, като най-важните сред тях са психологичните, социалните, културните и генетичните причини.

Най-често булимичните кризи се провокират от стресови ситуации, свързани с нарастване на напрежението. Но заболяването се заражда много преди това. Счита се, че наченките на булимията се коренят още в ембрионалния период от развитието на човека.

Психоемоционалният климат, в който протича бременността, поведението на бременната жена и на нейните близки имат определящо значение. Неподходящата нагласа и всички негативни преживявания през този период водят до увреждане психиката на плода. Още тогава се посяват семената на чувството за вина, които избуяват по-късно под формата на булимични кризи /неконтролируемо поглъщане на храна/, които са стереотипен начин за облекчаване на дистреса.

Булимията изразява липса на безусловна любов от страна на родителите. Преяждането се явява своеобразен протест, вик за помощ, компенсаторно /но удовлетворяващо/ насищане на сетивата, говори за известна инфантилност.

Нередовното и непълно изпразване на дебелото черво също създава условия за развиване на булимия. Поради постоянното усещане за пълнота в корема, такива хора почти непрекъснато гладуват. Но понякога гладът надвива и те неистово поглъщат всякаква попаднала им храна, в огромни количества. След това задръстеният корем ги кара да повръщат.

Причините за появата на булимията са няколко. На първо място това е средата на живеене. Сексуално насилие, продължителна депресия, както и натиска на културната среда. Това обикновено става при танцьори и спортисти. Психогенни причини на булимията:

Нарушение на вътрешно семейните отношения. Развитието на лакомията е реакция на конфликт между майката и дъщерята. Нерядко болните от булимия започват да употребяват огромно количество храна в случаите, когато се смятат за отхвърлени и ненужни, когато не им достига ласка и нежност. Душевна изолация. Например, изменението на апетита може да се развива при разтрогване на трайна връзка, развод или смърт на близък човек. Тогава храната става източник на положителни емоции и механизъм за защита от депресията, лекарство от страха.

Социални причини на булимията:

Претенциозност и високи амбиции на родителите; недостатъчно внимание към болния, когато е бил дете; единствено дете в семейството; продължително гледане на телевизия с постоянно похапване - чипс, крекери, ядки и др.; мързел и ниска двигателна активност; изменение на представите за стандартна фигура.

Нервната булимия засяга преимуществено момичетата и младите жени. Засиленото чувство за глад възниква, като правило, един път дневно и се отстранява с приемане на висококалорична храна с последващо предизвикване на повръщане, т.е. за нервната булимия е характерен цикълът: храна-повръщане. Целта на предизвиканото повръщане е отслабване, стремеж към изящество или желание за освобождаване от затлъстяване. Като допълнение към всичко болните използват слабителни и диуретични средства за изкуствено изпразване на червата и намаляване на теглото, усилено се занимават с физически упражнения. Но въпреки всички усилия масата на тялото неуклонно се увеличива и порочният кръг хранене - повръщане повторно поемане на голямо количество храна продължава.

Физически признаци на нервната булимия:

Увеличение на теглото; подпухване на слюнните жлези заради повръщането; поражение на зъбния емайл заради контакта с киселото съдържание на стомаха; зачервяване на лигавицата на устата в съчетание с малки точковидни кръвоизливи; мускулна слабост, свързана с поглъщане на диуретични препарати и отделяне на солите от организма; пристъпи на болка в областта на сърцето и изменения в електрокардиограмата; болки в коремната област; пристъпи на ?вълчи апетит? през нощта; спиране на менструацията;влошен сън.

Психологически портрет на пациент с булимия:

Тенденция към запасяване; егоистически безсмислено разточителство на ценни продукти за хранене; преобладаване на депресивно настроение; истерични прояви; склонност към усамотяване; завишена взискателност към себе си и към другите в съчетание с егоизъм; 

Булимия-причини за болестта и лечение-трета част

ПАТОФИЗИОЛОГИЯ

Причината не е напълно известна, но се предполага, че има понижено синтезиране на серотонин в мозъка (хипосероенергично състояние), което води до понижено чувство за ситост и повишено желание за прием на храна;

Подлагането на диети може да доведе до понижение в нивото на плазмения триптофан и по-нататъшно понижение на серотонина. Поглъщането на храна също така се контролира от други невротранзмитери (норепинефрин и невропептиди …).

ПСИХОФАРМАКОЛОГИЯ

Включването на психофарма в процеса на лечение на булимия е избор и преценка на лекуващия лекар.

При булимията често се наблюдава депресивна симптоматика, вследствие на проблемите, свързани с нарушеното хранене. Има пациенти, които се повлияват положително от включването на антидепресанти, особенно по отношение на честотата на пристъпите на преяждане. Прави впечатление, че за лечение на хранителни разстройства са необходими по-високи дози, отколкото при лечение на пациенти само с депресия. Но не би трябвало да се очаква терапевтичен ефект извън периода на прием.

Препарати от групата на SSRI, MAOI, Trazodone са доказали своята ефективност (81, стр.59). Препоръчват се по-високи дози, за да бъдат ефективни (Fluoxetine 60mg QD често се препоръчва при лечението на булимия). Трябва да се използват внимателно, защото е необходима диета, свободна от тирамин.

Ch.Nemeroff съобщава, че понякога се налага да се изпробват няколко различни антидепресанти, преди да се постигне резултат. Bupropion не се препоръчва при хранителни разстройства поради опасност от припадъци.

Като странични ефекти (най-често преходни или в лека форма) може да се наблюдава повдигане, повишена импулсивност, вътрешно безпокойство. Има данни, че тези субстанции редуцират и вероятността за рецидиви. Ако пациентът не се влияе от даден антидепресант в продължение на 2-3 седмици, проследяването на нивото на плазмата може да потвърди това, че дозите не са били приемани от пациента или са били засегнати от прочистване.

В контекста на казаното може да се предположи, че съпътстващото медикаментозно лечение с атнидепресанти се препоръчва преди всичко при тежки случай на булимия, които трудно се поддават на психотерапия.

Наред с антидепресантите при пациенти с булимия са изпитани многобройни други субстанции, действащи на функциите на мозъка (сред тях прилагания първоначално за лечение на спазматични пристъпи карбамацепин, антагонистът на опиатитеналоксон, а също L–триптофан). Всички те обаче не са проявили значим положителен ефект.

Сериозно недохранените пациенти са с повишен риск от странични ефекти при лечение с психофарма.

Липсват данни за положително повлияване с антисиолитици при опит да се купира тревогата, свъраана с приемането на храна.

Характерният депресивен фон при развитието на хранителното разстройство често пъти се купира с антидепресанти. Тяхната роля е насочена към съпровождащите основно заболяване психични симптоми

Булимия-причини за болестта и лечение-втора част

ОСНОВНИ ИНДИВИДУАЛНИ ИНДИКАЦИИ

Периодично повтарящи се епизоди на прекалено хранене с някои от следните характеристики:

бързо консумиране на храната;

приемане на високо калорична храна, която може лесно да се погълне по време на лакомо хранене;

безчувствено поведение по време на хранене;

съзнание за факта, че храненето е извън норма;

чувство за вина, породено от прекомерното хранене.

В случай, където е представена само булимия теглото може да бъде в норма, под норма или наднормено тегло. Често колебание на теглото в рамките на пет килограма.

Многократни опити за отслабване със строги диети.

Активно спортуване – натрапливо практикувано.

Употреба на диуретици, пургативи, средства за намаляване на апетита и др.

Злоупотреба с алкохол, барбитурати, амфитамин.

Изразена загриженост към физиката и външния вид изобщо.

Липса на сексуално влечение.

Трудности в семейството и в контактите.

Социална изолация.

СОМАТИЧНИ ПРОМЕНИ И УСЛОЖНЕНИЯ

Протичането е хронично и/или повтарящо се многогодишно. Това води до някои от следните медицински усложнения:

недостигът на калий увеличава значително  риска от опасни нарушения на сърдечния ритъм под формата на аритмия, сменящи се регулационни центрове и вентрикуларни есктрасистули. Могат да настъпят промени в електричните отвеждания на сърдечната дейност в ЕКГ (напр. равна Т-вълна или изравняване на отрязъка ST);

умора, ниско кръвно налягане и произтичащо от това замайване при ставане сутрин;

мускулна слабост;

оплаквания в областта на храносмилателния тракт - като повдигане, коремни болки, метеоризъм и упорит запек;

гастроезофагинален рефлукс;

възможно формиране на дивертикули на хранопровода, линеарни язви, които могат да се перфорират и да доведат до смърт;

в крайни случай при спазматично повръщане  може да се разкъса лигавицата на стомашния вход; кървенето се проявява като кърваво повръщане  (синдром на Малори-Вайс);

също тъй рядко и потенциално опасно за живота е разкъсването на хранопровода  (синдрома на Бьорхаве );

свръхстимулацията чрез често хранене и повръщане води до безболезнено, но често доста очебийно подуване на подушните слюнчени жлези (сиаладеноза );

загуба на течности, соли, недостиг на калий;

обмяната на веществата и хормоналната регулация са чувствително нарушени, нарушение на функцията на хипофизата;

лабораторните абнормалности включват хипокалемия, хипонатремия, хипохлоремия, умерена хиперамилаземия, метаболична алкалоза (при честите прочиствания);

ако пациентът злоупотребява с ипекак, може да развие кардиомиопатия или слабост на периферната мускулатура;

първите фаланги на пръстите са деформирани, поради постоянното провокиране на повръщане;

честото повръщане поврежда зъбите, киселината разгражда зъбния емайл;

ПСИХОПАТОЛОГИЯ

Личността на булимичките се характеризира с емоционална лабилност, импулсивност, вътрешно напрежение, тревожност, чувство за вина, уязвимост, депресивност, неинициативност, безчувственост, студенина - липса на емпатичност.

Според А. Хилерт почти половината от пациентките с булимия, които се подлагат на клинично лечение, страдат едновременно и от депресивна симптоматика. Предполага се, че пониженото ниво на норадреналин е невробиологична връзка между телесното и душевното състояние. Възможно е за депресивното състояние да допринасят и психодинамични аспекти от типа на депресивно преработване на хранителното нарушение или произтичащите от това социални компликации.

Наблюдава се разсройство на контрола на импулсите, имат ограничена толерантност към фрустрация.

Нарушени социални взаимоотношения, нестабилен модел на междуличностни отношения и от тук - страх при общуване, който може да доведе и до по-сериозни психични отклонения, придружени от атаки на страх и паника.

Недоволни от себе си и тялото си, някои търсят задоволяване и самоутвърждаване в алкохола, дрогите и/или повишен промискуитет. И от тук следва и повишения риск да се развие алкохолна или друга зависимост.

Регистрирани са и тенденции към самоувреждащи поведения и действия.

Според различни изследователски колективи - от 2% до 47% от проведените клинични изследвания дават данни, че наред с разстройства на личността с драматично–емоционални черти (т.нар. хистрионна личност) много често се диагностицират граничните - borderline разстройства на личността.

Булимия-причини за болестта и лечение-първа част

Булимия-причини за болестта и лечение

Булимия нервоза, в МКБ-10 кодирана като „Нервна булимия“, известна накратко като булимия, е хранително разстройство, което се характеризира с преяждане, тъпчене с храна, или консумиране на големи количества храна за кратък период от време, което обаче характерно е последвано от желание за освобождаване от тази храна, независимо дали чрез повръщане, разслабително, вземане на стимуланти или физически упражнения, което пък е свързано с безпокойство относно теглото, което при такъв вид хранене бързо и прогресивно нараства [1].

Според Международната класификация на болестите – 10 ревизия “булимия невроза” представлява синдром, характеризиращ се с повтарящи се пристъпи на преяждене, при които мисълта на пациента е изцяло ангажирана с контрола на телесното тегло и това го  кара да използва крайни мерки за ограничаване “затлъстяващите“ ефекти от погълнатата храна. Терминът трябва да се ограничи до тези форми на разстройство, които имат същата психопатология като анорексия невроза. Разпределението по възраст и пол е същото както при анорексия невроза, но се проявява в малко по-късна възраст. Нарушението може да се разглежда като последица от персистираща анорексия невроза (въпреки, че и обратната последователност също е възможна

За поставяне на сигурна диагноза булимия невроза е необходимо да са изпълнени всички следни условия по МКБ 10:

непрекъсната свръхангажираност по отношение на яденето, непреодолимо влечение към храната,

пациентът е склонен към епизоди на преяждане, като консумира голямо количество храна за кратко време;

пациентът прави опит да противодейства на напълняването от погълнатата храна посредством едно или няколко от следните средства: предизвикано повръщане, злоупотреба с пургативи, редуващи се периоди на гладуване, приемане на лекарства за подтискане на апетита, тироидни препарати или диуретици. Пациенти с диабет, страдащи от булимия невроза могат да изоставят лечението си с инсулин;

психопатологията се изразява в болестен страх от напълняване и пациентът си определя строго ограничено нормативно тегло - доста под нивото на преморбидното тегло, което може да се приеме за оптимално, или здравословно, от гледна точка на лекаря. Често, но не винаги, има данни за предхождащ епизод на анорексия невроза, с продължителност от няколко месеца, до няколко години. Този епизод може да е бил напъло изразен, или да се е проявил в по-лека и прикрита форма с умерена загуба на тегло и/или фаза на предходна аменорея.

ВКЛЮЧВА: булимия, неуточнена; хиперорексия невроза.

Диференциалната диагноза: 

Включва горен диспептичен синдром, водещ до повтарящо се повръщане (характерната психопатология отсъства); по-обща личностова абнормност, тъй като разстройствата на храненето могат да съжителсвта с алкохолна зависимост и някои не много тежки антисоциални действия (например дребни кражби по магазините); депресивни разстройства (тъй като пациентите с булимия невроза често разкриват депресивни симптоми).

АТИПИЧНА БУЛИМИЯ НЕВРОЗА  - F-50.3

Този термин трябва да се употребява за пациенти, при които отсъстват един или повече от главните признаци, характерни за булимия невроза (F-50.2), но независимо от това е налице доста типична клинична картина. Най-често това се отнася до пациенти с нормално или дори надхвърлящо нормата тегло, но с типични периоди на преяждане, последвани от повръщане или приемане на пургативи. Не са редки и парциални синдроми заедно с депресивни симптоми, но ако депресивните симптоми оправдават поставянето на отделна диагноза за депресивно разстройство, то тогава е редно да се впишат две отделни диагнози.

Включва: булимия при нормално тегло. 

Според DSM – 4 за да се постави диагноза булимия, са необходими поне два пристъпа на седмица за период от три месеца .

Възрастта на проява на разстройството най-често е в пуберитета т.нар. ”тийнейджърска” възраст или в началото на зрелостта.

Ценоразпис

Ц  Е  Н  О  Р  А З  П  И  С

Нели

Пенчева

Магистър социална психология

·       Психологично изследване на личността / за ТЕЛК или пред други институции /-35 лв.

·       Консултации при нервни пристъпи и психични разтройства-15лв.

·       Консултации при възрастни хора и деца с увреждания и техните близки- 10лв.

·       Консултации при стрес-15лв.

·       Тревожност и депресия-15лв.

·       Обучения индивидуално и в група- 10лв. на човек

·       Групови консултации и възможност за споделяне с хора имащи сходни проблеми-10лв. на човек

·       Психотерапия-15лв.

·       Проблеми при деца в ученето и в училището, мотивация-15 лв.

·       Терапия при възрастни, които не разбират речта или не могат да я възпроизведат-10 лв.

 Работя по взаимна уговорка :0882946650