особености на психичното развие на децата до една година част втора

За много възрастни възпитанието се състои в това да се плашат децата, да се създава у тях солидна мрежа от страхове, която да ги държи в правия път. Но това засяга бебето още съвсем индиректно.

          Едва на втория месец удоволствието се появява като добре ограничена емоционална реакция, изразяваща се чрез движения на крайниците, усмивки, весело изражение, кратки и ясни викове, гъкане при къпане. Тези емоции са резултат на обгриждане, галене и при игра на възрастните с него. Смехът идва около шестия месец, обикновено при гъделичката или игри с редуване. Детето разпознава у възрастните реакциите на страх, гняв, щастие, тъга, учудване.

          Около осмия месец се появява особен вид радост, каквато е гордостта, радост по отношение на собствените достижения. На тази възраст вече се забелязват проявленията на нежност и привързаност, обект, на който е майката и близките около него хора. Подражанието играе огрона роля: детето обича  така, както го обичат.

          През този период детето започва да произнася кратки срички и казва първата си дума. Много често думата „ тате ’’ се появява преди „мама’’, може би защото е по- лесна за произнасяне или бащата по- често отсъства, или това, че с него се играят акробатични игри.

          На около едномесечна възраст диференцирана подвижност се среща единствено в областта на устата. Най- лекият допир предизвиква сукане и търсене с устните. Същото може да се каже и за очите, способни да останат неподвижни и да фиксират предмети, налични в зрителното поле. Ръцете не функционират изобщо. Те обикновено са затворени и не се опитват да хващат, но се активират, когато биват докоснати.

          Около четвъртия месец главата започва да се поддържа права, когато детето се държи седнало. Тя става подвижна и започва да се обръща към източника на познат звук. Тази подвижност насърчава зрителната подвижност. Приближаването на предмет, видян от детето, отключва масивни движения на главата и ръцете. Около петия месец по ще го хване между пръстите и дланта, а към шестия- с противопоставяне на палеца.

          От момената на овладяването на седнало положение и „ възрастта на стола” между седмия и осмия месец, детето се учи да стои право и да ходи.

          На девет месеца може отлично да пази равновесие седнало и може да се върти и навежда без опастност от падане. Започва да се развива фината моторика: детето може само да изяде бисквитката си, да държи биберона си, да хване трохата между палеца и показалеца си. Показалецът става все по- активен и изпълнява ролята на инструмент за изследване. Езикът също изпълнява тази роля и придобива все по- голяма ловкост. Макар, че на тази възраст и до единадесетия месец детето продължава да поднася всичко към устата, все пак изследванията сочат, че пръстите започват да се налагат над устата.

          От самосебе си се разбира, че това интензивно двигателно развитие не се отделя от противоречащото едновременно сензорно и интелектуално развитие.

          Именно в рамките на двигателната активност, Пиаже / швейцарски психолог/ разкрива появата на интелекта около осмия месец. Възникването може да се схематизира по следния начин: в началото новороденото разполага единствено с безусловни рефлекси, които функционират самостоятелно. Скоро те се допълват от придобити случайно движения, които се повтарят/ например смечене на палеца/. Приблизително от средата на петия месец движенията, предизвикали случайни ефекти, се повтарят веднага. Действието вече има насоченост. То не се изпълнява заради самото себе си, а с цел външен резултат. От осмия месец нататък се наблюдава координиране на действията, за да се постигне предварително поставена цел.

          Към края на първата година се появава последното усъвършенстване: когато случайно се получи нов резултат, той не се повтаря стериотипно. Детето се опитва да го възпроизведе с вариации, да го промени леко. То пробва и изследва колебанията на резултата. Налице е активно експериментиране.

          Първата година завършва с пораждането на практическата или манипулативната интелигентност, някои от проявленията на която санапример, привличането към себе си на отдалечен предмет чрез тегленето на завивката, върху която е разположен, или приближаването му с помощта на лопатка или пръчка.

Особености на психичното развитие на децата до една година част първа

Особености на психичното развитие на децата  до една година

Раждането представлява огромен стрес както за майката, така и за детето. То трябва да се адаптира към новата среда. До голяма степен новороденото продължава вътрешноутробното си развитие във външна форма и контактът му с неговото обкръжение- физическо и социално, все още не е пълноценен. Бебето се ражда с вродени рефлекси като мигане, кихане, преглъщане, дишане,смукане. То постепенно започва да фиксира светлината, реагира различно на различните цветове, както и на различните вкусове, чува и реагира на определени миризми. Дава признаци на усещания за допир, топлина и студ, но поради липсата на опит не може да определи всички тези усещания. Привличат го предмети с ярки цветове. Появява се интересът към играчка, но не се задържа за дълго. Осъществява първите хватателни движения- започва да държи играчка с две ръце, лапа я, като по този начин започва да опознава предметите от околната среда. Първоначално детето не прави разлика между това, което е самото то, и това, което е извън него. През първите месеци бебето не различава хората, но постепенно започва да показва нарастващо внимание към околния свят. Възприема майка си като част от себе си и тя е в основата на неговите впечатления и преживявания. Майката е човекът, който участва най- активно в отглеждането на детето. Тя задоволява всички негови нужди и желания, което носи на детето удоволствие, успокоение. Но тя не винаги е само фактор за задоволяване на сигурност, понякога е въвлечена в трудни, причиняващи безпокойство ситуации, и в тази преспектива започва да се превръща за детето във външен обект. Може да се каже, че тя е първото „ аз ’’ на детето и първият „друг’’, първата личност, която то постепенно ще започне да възприема като различна от него.

          Например, детето първо се усмихва на познати хора, особено на майка си, а при появата на непознати лица, става неспокойно и започва да плаче. Това е признак, че познатите лица започват да бъдат отличавани от другите. Постепенно възприятията стават по- устойчиви. Детето разпознава предмети, хора. То активно търси, обгръща глава и насочва поглед към говор, музика.

          Първите емоционални реакции на детето може да се каже, че заетат „ цялата психична сцена ’’, докато се развият и не остават място на никакъв друг елемент, от където идва и тоталният им и абсолютен характер. Емоционалната реч на бебето е много по- бедна от нашата и често е и по- малко разбираема, но със сигърност не е по- малко красноречива.

          В началото преобладават отрицателните емоции, което показва, че животът на детето не е много приятен. Тези емоции се изразяват чрез мускулно напрежение, тъжна мимика, плач.

          От това първоначално отчаяние, което ще даде началото на мъката, на чисто психологическата тъга около петия месец, се отличава с две големи емоционални тоталности: страх и притеснение, от една страна и агресивност от друга. Ревността се появява към края на първата година.

          У детето не съществуват наследствени и вродени страхове. Те се придобиват по условен рефлекс/ например страх от куче при рязка поява/, по подражание / например срах от насекоми у дете, чиято майка проявява такъв страх/ , по индукция / „ще се нараниш’’ /. Следователно, макар и бебето да има пристъпи на паника, то няма да има стахове, но последните ще се умоножат заедно с неговите преживявания и нарастването на свободата на действие.

аутизмът и детското развитие-четвърта част

Поведенческите дефицити се изразяват в следното:

·        Аутистичното дете няма или почти няма език- то нито възприема речта, нито може да се изразява. Децата може да са неми или, ако присъства реч, тя е ехолалична, в смисъл, че детето повтаря като папагал казаното от другите или чутото по телевизията. Рецептивната реч също е нарушена, защото детето е способно да реагира само на прости команди/ „ седни”, „яж”, „затвори вратата” и т.н. /, но не и абстрактната реч, като метоимения/ мой, твой, негов, неин и т.н./ или думи за време / пръв, последен и т.н/ . Неспособността на детето да се изразява или да разбира езика, е най- честото оплакване, което имат родителите. Тези проблеми могат да се индифицират през втората година от живота на детето.

·        Детето се държи така, сякаш има видим сетивен/перцептивен дефицит, т.е. държи се сякаш е сляпо, глухо, но внимателните прегледи разкриват незасегнати сетивни модалности. Родителите се оплакват, че децата им имат изключителни трудности с вниманието. Обикновено те не поддържат контакт с очи с родителите си и не обръщат адекватно главата си в посока на хората, които говорят.

·        Аутистичните деца обикновено не изграждат близки отношения с родителите си. Това се вижда още по време на първите няколко месеца от живота, когато родителите се оплакват, че детето им не обича да се гуши и фактически може да се съпротивлява на физически контакт, сковавайки гърба си или стремейки да се изплъзне от прегръдките на родителите си.

·        Аутистичните деца не си играят с играчки като връстниците си. Те не проявяват интерес и не прекарват времето си в игра с тях. Ако все пак си играят с играчки, то това е често по странен начин- например обръщат камиончето и въртят колелата му, носят пърче от въже, което натрапливо усукват, носят кукла, за да я миришат или смучат. Неспособността да си играят с играчки може да се регистрира през втората година от живота.

·        Играта с приятели може да липсва или да е силно ограничена. Възможно е детето да не проявява интерес или умение да играе игри, до голяма степен, несъзнавайки присъствието на другите деца,освен, ако не е въвлечено в игра от типа „ давам- вземам’’, този признак също е съвсем забелижим през втората година от живота.

·        Аутистичните деца често закъсняват или изобщо не успяват обикновените умения за самопомощ. Те имат проблеми с научаването да се обличат сами, да използват тоалетната и да се хранят без чужда помощ. По сходен начин имат големи дефицити в разпознаването на често срещаните опастности и8 трябва да бъдат наблюдавани от близо, за да не посрадат, когато пресичат улицата при натоварено движение или си играят с електрически уреди и т.н.

Поведенчески излишъци:

·        Аутистичните деца проявяват значително количество гневни изблици и агресия. Агресията понякога може да е насочена към тях самите- те се хапят,удрят си главата в стената, бодат се по лицето. Друг път агресията е насочена към другите. Повечето родители се оплакват, че децата им са почти неуправляеми, имат ниска търпимост на фрустрация и реагират дори на дребните неудобства със силен гняв.

·        Аутистичните деца могат да демонстрират доста „самостимулиращо „ поведение под формата на ритуални, повтарящи се и стереотипни действия, като клатене на тялото в изправено и седнало положение, пляскане по китките на ръцете, въртене на различни предмети, вторачване в светлини,подреждане на обекти в правилни редици, съзерцаване на въртящи се вентилатори или други устройства, които се въртят, или подскоци нагоре-надолу и извиване на тялото през продължителни периоди от време.

аутизмът и детското развитие -трета част

1.     Синдром на Asperger- Разтройство с неопределена нозологична валидност, за което са присъщи същите качествени нарушения на социалните взаимоотношения, които характеризират аутизма, заедно с ограничен,стериотипен, повтарящ се репертоар на интереси и дейности. То се различава от аутизма предимно по липсата на общо закъснение или изоставане в езика или когнитивното развитие. Повечето лица имат нормален общ интелект, често са подчертано несръчни. Това състояние се среща предимно при момчета / в съотношение 8:1 /. Разтройството се съчетава с подчертана тромаваст. Много е вероятно поне част от случаите да са леки разновидности на аутизма, но не е сигурно дали това важи за всички.

Налице е силно изразена тенденция абнормностите да персистират в юношеството и в зряла възраст, и изглежда, че те представляват индивидуални характеристики, които не се влияят много от обкръжаващата среда. В млада възраст може да се появят психотични епизоди.

При диагностициране, обикновено лекарите се съобразяват с отсъствие на клинично значимо общо изоставане в развитието на речта или когнивното развитие и наличие на качествени нарушения.

Диагнозата „аутизъм’’ често се поставя, след като детето е овладяло основните събития в нормалното развитие, например ходене без чужда помощ преди 15 месечна възраст. Често се съобщава, че атистичните деца необикновено добро двигателно развитие, ходят и пазят равновесие с голяма лекота.

Също така е обичайно да се търсят признаци на адекватна памет, за да се диагностицира аутизъм. Аутистичното дете например, може да повтаря като папагал или по друг начин гласовете на груги хора или чутите по телевизията реклами или да има добра памет за зрителни детайли.

Аутистичните деца могат да показват определени специални добре развити интереси, например да играят с механични обекти, като уреди или моторизирани играчки. Някои аутистични деца проявяват голям интерес към музика и танци. Други демонстрират значителна способност да сглобяват мозайки, интерисуват се от числа или от буквите от азбуката и т.н.

Някои аутистични деца показват ограничени, но характерни страхове, които съществуват в по- преходна форма в средното дете. Те,например,могат да изпитват необичаен страх от шума на прохосмукачката, определен вид музика или от сирената на преминаваща линейка.

аутизмът и детското развитие-втора част

1.     Синдром на Rett- състояние, наблюдавано за сега само при момичета, при което явно нармалното ранно развитие обикновено бива последвано от частична или пълна загуба на речта и уменията за предвижване и използване на ръцете, заедно със забавяне на растежа на главата. Началото обикновено е във във възрарастта между 7 и 24 месеца. Характерна е загубата на целенасочени движения на ръцете и хипервентилация. Развитието на социалните умения и играта остават на нивото на първите две – три години, но съществува тенденция към запазване на социалните интереси. Във възрастта около 4 години започва да се развива апраксия / нарушение на жестовата активност при здрави органи- моторните и кодрдинационните функции не са засегнати, при което има пълно разбиране на акта, т.е. няма интелектуален дефицит на тялото, които често биват последвани от хореоатетозни / внезапни и отревизти движения, едновременно разнообразни и непредвидими движения. Почти неизменно се стига до тежка умствена изостаналост.

При около половината от случайте в юношеството или в зряла възраст се развиват гръбначни атрофии с тежки дефекти в моториката. По- късно може да се появи ригидна пластичност, обикновено по тежка в долните, отколкото в горните крайници.

2.     Друго дезентегративно разтройство в детството- Вид генерализирано разтройство в развитието / различно от синдрома на Rett /, което се определя от наличието на период на явно нормално развитие до наралото на разтройството. След това, в продължение на няколко месеца, се наблюдава ясно очертан период на загуба на овладени преди това умения, обхващащи няколко области на развитието. Обикновено това се придружава от обща загуба на интерес към околната среда, от сретиотипни, повтарящи се двигателни маниери и от нарушени, от типа на аутизма социални взаимоотношения и комуникации.

Често е налице период на неясно заболяване: детето става унесено, възбудимо,тревожно и хиперактивно, а после загуба на речта и езика, придружени от поведенческа дезентеграция.

В някои случаи загубата на умения е упорито прогресираща/ обикновено, когато разтройството се съчетава с прогресиращо доказуемо неврологично заболяване/., но по- често спадането е за период от няколко месеца и последвано от плавно, а след това от леко подобрение. Прогнозата обикновено е много лоша, повечето лица остават с тежко умствено изоставане. Съществува неяснота до каква степен това състояние се различава от аутизма. В някои случаи разтройството може да се дължи на придружаваща енцефалопатия/ широка нозологична група, която обхваща всички органични увреждания на мозъка/, но диагнозата трябва да бъде поставена въз основа на поведенческите признаци.

3.     Хиперактивно разтройство, съчетано с умствено изоставане и стериотипни движения- Това е недобре дефинирано разтройство с неопределена нозологична валидност. Тази категория е включена тук поради следните причини:

·        Деца с тежко умствено изоставане/ IQ под 50 /, чиито основни проблеми са хиперактивност и нарушение на вниманието, както и стериотипно поведение.

·        Обикновено не се влияят добре от стимуланти/ за разлика от тези с IQ в нормални граници/ и могат да реагират с тежка дисфория/ понякога с психомоторно изоставане, когато им се дадат такива медикаменти.

·        В юношеството хиперактивността често се заменя с хипоактивност/ тип развитие, който не е характерен за хирактивните деца с нормален интелект/.

Често този синдром се съчетава с разнообразни закъснения в развитието, специфични или общи. Не е ясно доколко поведенческите особености се дължат на ниското IQ или на органично мозъчно увреждане.

Диагнозата зависи от съчетанието на неадекватна за нивото на развитие тежка хиперактивност, двигателни стериотипи и тежко умствено изоставане. Всичките три трябва да са на лице за поставя на диагнозата.

Аутизмът и детското развитие-първа част

Аутизмът се причислява към групата на генерализираните разтройства на развитието,характеризиращи се с качествени нарушения в социалните взаимоотношения и начина на комуникация. В тази група се наблюдава органичен,стериотипен комплекс от интереси и дейности.

1.     Детски аутизъм- Вид генерализирано разтройство на развитието, което се определя от наличието на абнормно и / или нарушено развитие, възникнало преди тригодишна възраст и проявяващо се с абнормен тип функциониране в три области: на социалните взаимоотношения, на комуникацията и на поведението, което е повтавящо се,ограничено и стериотипно. В допълнение към тези специфични признаци, децата с аутизъм често страдат и от тед други неспецифични проблеми като фобии, смущения в съня и храненето, краткотрайни изблици на гняв/ насочена към себе си / агресия. Доста чести са самонараняванията, ( например, хапане на ръцете ),особено,когато е налице съчетание с тежко умствено изоставане. При повечето деца с с аутизъм липсва спонтанност,инициативност и творчество в организиране на свободното време. Налице са тръдности при прилагане на общи понятия и при вземане на решения в работата( дори, когато задачите са във възможностите им ). Специфичната проява на дефицитите, характерни за аутизма, се променя с израстване на детето, но продължава и в зряла възраст с много сходно съчетание на проблемите в социализацията,комуникацията и стила на интереси.

Среща се 3-4 пъти по- често при момчетета, отколкото при момичетата.

2.     Атипичен аутизъм- Вид генерализирано разтройство в развитието, което се различава от детския аутизъм или по възрастта на проява на първите симптоми, или по това, че са изпълнени всичките три набора диагностични критерия. Диагностицира се само, когато абнормното или нарушено развитие се проявява след три годишна възраст и липсват достатъчно демонстративни нарушения в една или две от трите области на психопатологията, необходими за диагнозата на аутизма / социалните взаимоотношения, комуникацията и ограниченото стериотипно поведение / въпреки характерните абнормности в другите области. Тази атипичност възниква най- често при деца с тежко умствено изоставане и при деца с тежко специфично разтройство в развитието на рецептивната реч.

Включва: умствено изоставане с аутистични признаци; атипична психоза на детството.

Психология на общуването-трета част

Емоционалното привързане

Аз съм Аз само чрез Теб и с Теб.
Аз съзнавам себе си само затова
Защото ти противостоиш на моето
Съзнание като видим и осезаем аз,
като друг.

Л.Φоербах

Емоционалното призързане между детето и майката, което се установява след раждането, е началото на съ-вместния живот. Раждането е откъсване, разрушаване на неосъзнатото блаженство, насилствено изтръване от майчината утроба, изпълващо с тревожност, и заедно с това – начало на една нова форма на живот, на битието – събитите, в което съдбата на детето е неразривно свързана със съдбата на майката.
Емоционалното призързане е не само форма на заедност, която се открива в определен времени хоризонт на съвместността, но и основа за много от по-късните форми на взаимност между Аз и другия.
Радостта е свързана с връзките, които са изпълнени със сигурност и искреност, в които Азът обича, в които открива своята значимост.

В овщуването с другия радостта може да бъде ограбена когато Азът:
ü Стане нечуствителен към връхлитащата радост, когато даде място на страха, алчносста, завистта, тревогата.
ü Се опитва да задържи насила радостта чрез отнемане на свободата на другия
ü Се откаже да приеме радостта
ü Се отдаде на фантазии и празно мечтаене
ü Изпълва с дръзновение за постигане на целите
ü Създава богати и красиви форми на заедност
ü Споделя идеи, ценности, мечти, вълнения които изтръгват от безразличието
ü Подтитва към търсения на идеи
ü Подтиква към откритост към опита и предизвикателствата
ü Подтиква към разглеждането на ситуациите от различни точки
ü Подтиква към търсения, носочени към преодоляване на баналното и скуката
ü Подтиква към самопреодоляване
ü Подтиква към преодоляване на страха от отхвърляване и страха от самоизмение

Видове Емоционалното Призързане

Образът, който Азът има за себе си и за другия, се отразява непосредствено върху формата на привързване, която би могла да се твърде устойчива във времето.
Емоционалното призързане между аза и другия може да се обедини около две форми:
v Искрена емоционална връзка
v Неискрена емоционална връзка

Искрена емоционална връзка е укоренена в обичта и уважението. Присъствието на другия е даряващо. Емоционална връзка открива самоценността на Аз и Ти. Осигурява възможност за самоутвържаване и самопреодоляване.
Емоционална връзка е открита за предизвикателствата. Фигура на другия е източник на сигурност, а не на страх.
Неискрена емоционална връзка е укоренена в страха и неувежението – другият не е самоценен. Аз съм слаб-ти си силен. Силата на други открива слабостта на Аза. Безсилнето е основано на страха че мога да бъда ограбен.
Безсилието може да се прояви в:
§ Регресия: азът признава своето безсилие – отношение към другия се изразява в послушание.
§ Резигнация: азът се примирява със своята участ и се оставя на другия.
§ Депресия: азът се примирява със своята участ и се отделя от себе си – отдалечаването от другия е постигнато чрез отдалечаването от себе си.

Психология на общуването- втора част

Приятелство

Приятелство е условие
за щаствие и прибежище
от нещастието.

Аристотел

Приятелсвото е форма на съ-битийност, в която Азът намира себе си. Приятелсвото е най-събършеното въплъщение на добродетелността.
Наличието на приятелски връзки създава условия за емоционално и мотивационно-символо развитие.
Приятелсвото се развива върху взаимността и равнопоставеността, което насочва когнитивните процеси към изграждане на рамки, смисли и правила, които го поддържат.
Приятелсвото осигурява постранство за разгръщане на Аза. Пълноценните приятелски връзки създават условия за успех в различните начинания и за засилбане на популярността.

Приятелсвото отношения се отличават с:
Ø Повече прекарано време заедно
Ø Свобода
Ø Самоизбраност
Ø Близост и емоционална топлина
Ø Чувствителност
Ø Открито изразяване в ситуации на комфликти
Ø Откритост
Ø Вярност, доверие, посветеност, емоционална чувствителност
Ø Не-егоцентризъм


Приятелсвото оформя:
o Емоционално постранство, което създава радост, топлина.
o Когнитивно постранство, което създава разбиране, решаване на проблеми, вземане на решения.
o Дейностно постранство, което създава съзможности за съ-вместно извършване на действия, решаване на проблеми, вземане на решения.

В границите на приятелството се повява необходимост от:
§ Разбиране на вътрешния свят на другия, на емоциите, вярванията, очакванията
§ Координиране на собствената и чуждата гледна точка
§ Обсъждане на собствените и чуждите емоции
§ Откликване на ситуцията на др.

Психология на общуването-първа част

Психология на общуването
Форми на общуването

Любов

Любовта е единственият начин да достичнеш до най-вътрешната част от личностата на друго човещко същество, дп нейната сърцевица. Никой не може напълно да осъзнае дълбоката същност на друго човещко същество, ако не го обича. Чрез своята любов той е в състояние да види същностните черти и особености на обикнатия човек и дори повече – той вижда онова, което е залойено в него, което още не е осъществено.

В. Франкъл

Любовта е дълбоко възнуващо преживяване, което сплита разум, чуства и постепки. Любовта е най-жадуваното нещо.
В любовта обичаният е даден в неповторимостта на своето съществуване и същност, като Ти, приет от мен. Любовта не е заслуга, а милност и магия. Съществуването придобива пълнота. Чрез отдадеността на любимия ти Азът претърпява въътешно обогатяване, което надхвърля това ти.
Романтичната любов изпълва с дълбоко усещаното желание за посвещаване на обичания-друг. Когато другият го няма, ние изпитваме чуство на празнота. Любовта е предана, изпелнена с всеотдайност и дълбока привързаност, способна да издържи на предизвикателствара на времето.
Любовта разкрива стремежа на Аза и другия да бъдат заедно. Близостта създава различно обагрени емоционални преживяния, изпълнени с наслада.
Любовта е проникната не само от чуствата. В нея се преплита и дълбокото разбиране на другия. Любов е невъзможна без разбирането на душевните трепети на другия.
Любов е невъзможна без посветеност и грижа. Азът изпитва потребност да отклиние на затруднението на другия, да дари, да премахне болката, да де грижи.

Романтичната любов може да се разпознае лесно:
• Обичаният присъства като единство на дух и тяло. Тялото на дръгия притежава сексуално очарование, което извиква желание и доставя радост, но любовта прониква по-дълбоко.
• Обичаният е не повторим – любовта изтъква неповторимостта, – моята неповторимост изявява себе си чрез мястото, което имам в другия.
• Обичаният заема специално място в света на обичащия. Азът копнее да бъде с другия, да бъде интимно, емоционално, да сподени надежди, радости, да утеши.
• Обичаният е обграден с грижа – нуждите на другия се превръщат в част от нуждите на Аза, дори самите нужди на Аза могат да бъдат пренебрегнати заради нуждите на другия.
• Обичаният е идеализиран, изпъпващ с възхищение.
• Обичаният е изключителен, Аз се предавам на другия до-край. Ценността на другия е в това, което е, а не в това, което може да бъде.
• Обичаният събужда страст и копнеж за физическа и сексуална блиност.
• Обичаният е посветен до-край, в добро и лошо, дори когато другият заплашва да разруши връзката.
• Обичаният е обраден с разбиране. Азът разбира другия – неговите преживявания и мисли, страхове, възнения и надежди.

Романтичната любов разширява его-границата – сега нещата не се правят само от мен и само за мен, а се правят от мен и другия, отиват отвъд мен към другия, с което обогатяват мен и може би в това е чудото на любовта.

Развитие на умения за справяне с поведението на деца със специални образователни потребности (СОП) „Трудни деца” -девета част

  13:15- 13:45- Обедна почивка

13:45 ч. - упражнение №7 – ‘Скала на настроението и желанието за работа” (Нели Пенчева)

   Всички участници зедно с водещите сядат в кръг. Всеки участник трябва да опише настроението си в момента, както и желанието си за работа по скали от 1 до 10, независимо какви са причините за това състояние. Водещият рисува две скали на дъската.

 Отговорите се коментират между участниците и водещите.

Материали – дъска, маркери.

Времетраене – 10 мин.

13.55 ч. -  упражнение №8 – „Среща с проблема” (Галена Грозданова)

  Участниците се разпределят на случаен принцип по двойки.  Единият от участниците играе ролята на дете със СОП, а другия на негов учител/родител по избор. Двойките участниците работят самостоятелно като „съчиняват” проблемна ситуация и се опитват чрез ролите си да я решат. След това участниците сменят ролите си. Един участник от всяка двойка споделя опита си пред останалите.

Въпроси за коментар:

1. Кое ви беше най-трудно в цялото упражнение?

2. Коя роля ви беше по-трудно да изиграете?

3. Какви нови идеи ви дойдоха за общуването за децата със СОП?

4. Беше ли нужно да навлизате в неговия свят? Защо?

Материали – няма

Времетраене – 30 мин.

14.25. ч – 14.35 ч. – Малка почивка

14.35 ч. - упражнение № 9 – „Табло на очакванията” (Нели Пенчева)

   Водешият объща листа с очакванията към участниците и отново ги прочита.

 Въпроси за коментар:

1. Оправдаха ли се очакванията ви ?

2. По каква причина някои очаквания не са се оправдали според вас?

 Отговорите се обсъждат от всички.

Обяснения: Водещият разяснява, че очакванията водят до разочарование, тъй като предизвикват неудовлетворение, когато не бъдат оправдани.  Ученето е непрекъснат процес, който продължава през целия съзнателен живот на човека, инсайтът може да се появи в последствие и представлява продължителност на мисловния процес на подсъзнателно равнище.

Материали: лист с очаквания.

Времетраене – 10 мин.

14.45 ч. - упражнение №10 – „Кошница с идеи” (Галена Грозданова)

   Водещите предоставят кошница с малки празни листчета вътре. Всеки участник става, взема листче от кошницата на което записва идеята/идеите от тренинга, които ще занесе вкъщи / на работа със себе си. Всеки прочита пред другите какво е написал. След това листчетата остават за участниците.

Материали – кошница, листчета, химикалки.

Времетраене – 15 мин.

Заключителни думи: (Нели Пенчева) Благодарим ви за участието, надяваме се, че тренинга  беше полезен  и приятен за вас. Ако имате желание и не сте много уморени, бихте ли попълнили въпросник за обратна връзка, преди да тръгнете.

Развитие на умения за справяне с поведението на деца със специални образователни потребности (СОП) „Трудни деца” осма част

Агресивно поведение

    Някои от децата със СОП проявяват агресивно поведение и опозиционно поведение – често наблюдавано при деца с аутизъм, хиперактивност, емоционални и поведенчески разстройства, умствена изостаналост, деца с нарушения в общуването и комуникацията. Това поведение може да се състои в най-различни прояви – блъскане, удряне на шамари, хапане, щипане, скубане, викане, плюене, тръшкане, вербална агресия – обиди и нецензурни думи, незспазване на правилата, наложени от възрастните, социално-неприемливо поведение. Тези дейстия са най-често насочени към по-близките за детето хора – родители  и учители, понякога могат да са насочени към други деца. Общо взето тези деца са трудни за „управление” и за възпитание. При някои от децата агресията е несъзнавана т.е те не осъзнават, че причиняват вреда и болка на друг човек или слабо го осъзнават, при други деца агресията е по-осъзната и преднамерена. В първия случай агресивното поведение често се явява средство за комуникация и начин детето да съобщи на заобикалящият ги свят, че има някакви нужди и  желания (особено при деца, които не използват езика като средство за комуникация). По този начин детето търси внимание за задоволяване на своите нужди просто защото не е научено на друг начин по който да го прави. Възможно е и агресията да е резултат от болезнена за детето ситуация, от която то желае да излезе и тя да му служи като средство за защита.

   При някои деца агресията е преднамерена тоест те осъзнават или поне донякъде осъзнават, че това, което правят е неправилно. Тези деца използват агресивното си поведение като опит да контролират ситуацията в която се намират т.е. да въздействат по тази начин на възрастния, като го карат да се страхува и да се съобразява с  техните правила. Тези деца са научили, че тяхно агресивно поведение „действа” на  възрастните да им дават това, което искат.

   Съществуват различни начини за справяне с агресивното поведение на децата със СОП. Трябва да отбележим, че агресия проявяват също така и децата с типично (нормално) развитие, както и всички възрастни хора в определени ситуации. Агресивността е начин за утвърждаване на личността и в определени граници всеки проява агресивност  с цел да постигне целите си. Това в което трябва да възпитаваме децата е, че има положителна, градивна агресия и отрицателна, деструктивна, която причинява болка и вреда на другите, независимо какви са били първоначалните ти намерения и цели.  Съшествуват различни  методи за ограничаване на агресивното поведение у децата, което е социално-неприемливо – отвличане на вниманието към друга любима/интересна дейност; игнориране на поведението, когато целта му е да предизвика внимание (когато обаче ситуацията позволява това); тайм-аут – буйстващото дете се извежда на безопасно за него място и се остава само докато се успокои за около 5 минути, като разбира се се наблюдава да не се нарани. Друг начин за редуциране на агресивното поведение на децата е подобряване на комуникацията с тях, предоставяне на възможности на децата да съобщават по друг начин желанията и нуждите си и да постигат по друг начин целите си.  Може да се отклони  агресивното поведение чрез заместването му с друго алтернативно поведение. Понякога спирането на агресивното поведение на децата със СОП не е никак лека задача и изисква време, търпение, изобретателност у учителите и родителите. Колкото по-малко е детето, толкова по-лесно и бързо можем да се справим с агресивното му поведение, тъй като  нервната му система и психиката му са в процес на бурно развитие и така ни е и по-лесно да се преборим с установените агресивни навици на детето.

След това се дава следната задача: Участниците имат по 10 мин. да напишат на картонче първите три идеи, които им идват наум за справяне с агресивното поведение на децата със СОП. Всеки участник предава картончето си на съседа си и получава също такова. Решенията на съседа сега подтикват към намирането на нови идеи. Картончетата правят пълен кръг. Водещият записва новите идеи на участниците.

Въпроси за коментар:

1. До колко вашите идеи съвпадат с тези, които получихте?

2. Мислите ли, че идеите които получихте са полезни?

3. Въз основа на чуждите идеи хрумват ли ви нови идеи ? Какви?

Материали: картончета, химикалки, маркер и дъска

Времетраене - 30 мин.

Развитие на умения за справяне с поведението на деца със специални образователни потребности (СОП) „Трудни деца” -седма част

В музикотерапията децата могат както да слушат, така и да изпълняват. Музиката се използва в комбинация с танцови движения. Дори и хора със сериозни нарушения имат полза от музикотерапията.

  В болниците и кабинетите на психолози, консултанти, лекари, зъболекари музиката успокоява, намалява тревожността и спомага за създаването на терпевтично настроение.  Дълбинните терапевти използват музиката за подпомагане изследването на личността.

    Най-често обаче музикотерапията се използва при деца с умствена изостаналост и физически увреждания. Долупосочените изключения при определената методика не важат за музикотерапията като цяло. Създадени са голям брой програми, които се прилагат при популации на различни възрасти и с различни способности.

    Последно време се подчертава комуникационния аспект на музиката, затова и предлагаме следния метод за екстра и интрапсихична интегрираност (между самата социална група и вътрешна – в самия човек, която има отношение към адаптацията), който може да се прилага при  повечето деца със СОП (с изключение на деца със сензорни увреждания, с тежка умствена изостаналост и тежки множествени увреждания, и от някои от децата  с  генерализирано разстройство на развитието). Водещият пуска музика, която носи определено настроение.  На всеки  участник се дават картончета на които са изобразени човешки лица, изразяващи определена емоция. Тази емоция трябва да се свърже с основните настроения и видове музика: весела – тъжна, бодра – уморена, доволна – сърдита, спокойна – развълнувана, смела – страхлива, бавна – бърза, празнична – делнична, топла – студена, задушевна – отчуждена, ясна – мрачна, красива – грозна.  Участниците показват това картонче, което отразява съответната емоция. Акцентира се върху положението на очите, веждите, устата. Целта е по-добра адаптация и социална интегрираност.

   Върху основните качества на музикалното преживяване се изграждат терапевтичните цели на музикотерапията, най-общо формулирани в четири цикъла:

1. Активиране на емоционалните процеси, стимулиране  и вътрешно преработване и преодоляване на патогенните конфликти.

2. Активиране и  отключване на социалните взаимодействия на невербално равнище, които подпомагат преодоляването на комуникациони поведенчески разстройства с патогенна стойност.

3. Овладяване на психофизично напрежение.

4. Педагогически цели, без да престават да бъдат терапевтични.

Според изследванията на някои чувства- например радост, тъга, любов, копнеж, спокойствие, често се събуждат от музика, а други като гняв, страх, ревност и завист - не.

 Въздействието на мажорните и минорните акорди, темпото, гръмкостта, ритъма, хармонията и мелодията върху човешките афекти и поведението също е било обект на изследване. Бързото темпо е най- мощният елемент в създаването на възбуда. Експресивността на музиката се дължи по малко на мелодиите, отколкото на ритъма и темпото. Тоталните и ритмичните модели въздействат върху координацията, равновесието, телесния ритъм и творческите и естетическите реакции, както и върху различни настроения. Смята се също, че музиката разширява обема на вниманието, намалява стреса, улеснява себеизразяването, стимулира асоциациите и въображението и помага процеса на запомняне. Като заключение може да се каже, че музикотерапията е метод с широко приложение и много добър терапевтичен ефект.

     Водещата / Галена Грозданова / записва заглавието на книгата и автора й - Робърт Лоурънс Фрийдмън – „Лечебната сила на барабана„ и интернет сайт за допълнителна информация: www. libera-instite.com

Материали- дъска, маркер, книга, материали за музикотерапия.

Времетраене- 30 мин.

12:45 ч. - упражнение №6 – „Агресивното поведение на децата със СОП.”

(Галена Грозданова)

Водещият предоставя теория за агресивното поведение при децата със СОП.

   Сега ще ви предоставя малко теория за агресията при децата със СОП и начини за справяне с нея.

Развитие на умения за справяне с поведението на деца със специални образователни потребности (СОП) „Трудни деца” -шеста част

Барабанотерапия и музикотерапия

  Барабанотерапия – Когато се произнесе думата „барабан „ (на английски „дръм„) повечето хора си представят човек, който стои зад комплект барабани и забива разнообразни ритми, основа за всички други инструменти. До съвсем скоро думите „барабан„ и „трансформация„ много рядко са били използвани в едно изречение. Усвояването на лечебните качества на барабанотерапията от науката е относително ново достижение. Според последните изследвания и доклади хенд дръмът и неговия ритъм са инструменти за подобряване състоянието на боледуващите, когато медицинската наука има малко алтернативи за лечение.

  Хенд дръмс са барабани от различни кътчета на земното кълбо. На тях се свири не с палки, а с ръце. Чрез барабанотерапия могат да се повлияват множество  болести и състояния.  Тя е част отмузикотерапията и сега ще кажа няколко думи за методите  и техники на работа при музикотерапия.

Музикотерапия – Днес музикотерапията е утвърден метод, който може да се приложи при деца със СОП.  Музиката е вид изкуство, свързано със социалното съществуване на човека. От най-ранно детство, човек разполага с определени средства за изразяване на своите чувства – мимичен израз, жестове, възклицания и думи: пеене и музиката разширяват и усъвършенстват тези средства. Музиката е най-емоционалното от всички изкуства. Музикалният език е своеобразно естетично отражение на действителността, с подчертан експресивен (външно изразителен) и динамичен характер, което обогатява усещането на света на детето със СОП и за самото него, представлявайки непосредствен израз на субективния свят на човешките чувства.

    Има два вида направления в музикотерапията:

1. Пасивна – организаторът на музикотерапията подава на детето подбрана с терапевтична цел музика, използвайки уреди за репродукция (възпроизвеждане) и с помощта на музикални инструменти.

    Целите са:

-         възприемане на музикални изпълнения

-         възприемане на различно темпо и динамика

-         успокояване и релаксация чрез слушане.

2. Активна – индивидуално или групово, като се използва прост инструментариум.

    - изпълняване на различно темпо и динамика

    - изпълняване на любими песни

    - чрез индивидуална и комплексна работа от страна на водещите, децата да бъдат привлечени за участие и задържани в групите по музикотерапия, като по този начин се създаде не само навик, но и потребност да се слуша музика, както и да се възпроизвежда.

    В изследването на Капурсо се класифицират 105 подбрани откъси от музикални произведения в четири категории в зависимост от въздействието, което оказват върху слушателите:

1. Щастлив, весел, стимулиращ, триумфиращ

2. Възбуден, неспокоен, дразнещ

3. Носталгичен, сантиментален, успокояващ, медитационен, релаксиращ

4. Молитвен, благоговеен

Развитие на умения за справяне с поведението на деца със специални образователни потребности (СОП) „Трудни деца” -пета част

Стимът на това момче беше клатене на главата напред- назад. Ако с толкова малко дете не постигнете достатъчно сетивна стимулация, то ще става все по-затворено в себе си и отдалечено от околния свят. Ако това не бъде коригирано, докато е още малко, е почти невъзможно да го накараш да промени поведението си, да се отучи от него като по-голямо. Особено трудно е да имаш дете, което както аутистично така и глухо. Колкото повече го свържете с външния свят, толкова по- добре. Ако това дете продължаваше да се затваря в себе си, то трябваше да бъде пренасочено за домашно лечение. Дългосрочните цели бяха да го научим да мие ръцете си, да се храни, да играе на някои игри и други.

          Като терапевт имах за цел да намеря начини, по които да го издърпам от вътрешния му свят и да го накарам да забележи какво става около него. Срещнахме много трудности в постигането на всичко това. Задачата се усложняваше поради факта, че то беше глухо и не можеше да му говорим. При положение, че не чуваше, единственият възможен начин за комуникация оставаше визуалният. Той  можеше да види нещата, които се случваха около него, но понеже не чуваше нищо, сякаш всичко се случваше единствено в мозъка му.

          Когато му предоставихме барабаните, нещо драматично се промени в него. Той не само можеше да види барабана, но и да усети неговите вибрации. Посредством това детето започна да осъзнава, че там има човек, който свири на барабана и се опитва да се докосне до него, да привлече погледа и вниманието му извън света, в който се намира; започна да асоциира този човек с барабана.

          Когато не свиреше на барабани, лицето му беше безизразно, а когато свиреше, той ставаше жив, започваяше да се усмихва, да се смее, да скача наоколо и дори да танцува на ритъма. Обичаше да усеща кожата на барабана и да чува чрез ръцете си. В момента, в който барабанът почваше да вибрира, момчето незабавно се променяше. Държеше се почти като нормално дете. Барабанът го извика в нашия свят.

          Целите и намеренията, които успях да осъществя с това дете, влючваха: развиване на ритъм концепции, подобряване на двигателните качества, мотивиране на желанието за опознаване на света на звуците и вибрациите, подобряване на общуването, развиване на познанията за тялото, пространствените и предметни концепции, имитаторските умения, разнообразни емоционални, социални и себепомагащи качества, вербални качества, подобряване на слуховото възприемане и развиване на слуховата двигателна координация . Той реагираше на барабана с гласа си – това беше нещо, което преди това не беше способен да направи.

Развитие на умения за справяне с поведението на деца със специални образователни потребности (СОП) „Трудни деца” -четвърта част

12.05 – 12.15 ч. – Малка почивка.

12:15 ч. - упражнение №5 - „ Пример за работа с дете с множество увреждания” ( Нели Пенчева )

Водещият прочита пример за работа с дете с множество увреждания /аутизъм и глухота/ и за това как барабанотерапията му оказва положително въздействие. Участниците се подтикват да изкажат мнения за метода на работа. След това водещият предоставя теория за музикотерапията и барабанотерапията относно децата със СОП. Написва се на дъската заглавието на книгата и интернет адрес за допълнителна информация.

     Сега ще ви  прочета един пример за работа с аутистично дете. След това ще го обсъдим заедно.  С колежката сме избрали да ви запознаем с аутизма и да дадем пример за това как барабанотерапията подпомага такива деца, тъй като аутизмът се среща приблизително при 1 на 2000 деца./ литературата от която са изведени данните е от 2004 г./. Смущаващо е, че аутизмът има тенденция да нараства с тревожна бързина. Около 67 милиона души по света са засегнати от аутизъм. Преди 6 години в САЩ статистиката сочи 1 на 150 деца. В момента тя е 1 на 120. По неофициални данни децата с аутизъм в България са около 16 хиляди.

   Ще започнем с една мисъл на д-р Бари Бърнстейн, която гласи „Смятам, че най-важното нещо в работата с аутистичните деца е да се срещнеш с тях в техния собствен свят.... Ако дам на дете да свири с филцова палка и се нагодя по неговия ритъм, в 100% от случаите неговите очи светват, защото то получава усещането от това, какво означава да бъдеш в ритъм с друго човешко същество.”  Ето и примера, който дава Тони Скарпа: „ Работех веднъж седмично в продължение на една година с читиригодишно момче, което беше както аутист, така и глухо. Преди да започнем индивидуалните занимания, работех с него в класната стая с всички други деца. Ако оставите това дете да се оправя само, то ще застане в ъгъла на стаята и ще започне стим (стимулиране). Стим е, когато аутистичното дете извършва повторяеми движения. Например клатене, правене на определени мимики на лицето или движения на главата напред-назад. Това се прави много бързо и упорито и изглежда, че кара аутистичното дете да се чувства добре. Поради факта, че няма върху какво да се съсредоточат външно те правят стим. 

Развитие на умения за справяне с поведението на деца със специални образователни потребности (СОП) „Трудни деца” -трета част

Определение за дете със СОП:

Понятието специални образователни потребности е определено в нормативните актове на Министерството на образованието и науката. СОП могат да имат деца, които срещат различни затруднения в обучението си, поради:
 Сензорни увреждания (нарушено зрение или увреден слух);
 Физически увреждания;
 Умствена изостаналост;

 Генерализирани разстройства на развитието
 Езикови-говорни нарушения;
 Специфични обучителни трудности;   (например дислексия, аграфия  др.)
 Емоционални или поведенчески проблеми;
 Нарушения на общуването и комуникацията;
 Хронични заболявания, които водят до СОП;

 Множество увреждания

Основно понятие: дете със специални образователни потребности - СОП - е синоним на широко използвания в англоезичната педагогическа литература термин chidren with special educational needs, с който се прави отказ от използваните медицински категории и акцентът се поставя върху образователните нужди на детето и педагогическият аспект на въздействие. Използва се във всички международни документи, издадени от ЮНЕСКО, които се отнасят за децата с увреждания.

Характеристики на поведението на децата със СОП.

Поведението на децата със СОП най-общо казано е различно от поведението на децата с типично развитие и потребности и се нуждае от специфични подходи според всеки конкретен случай. Най-общо поведението на децата със СОП се характеризира със следните отличителни черти  -  неконтролируемо поведение (не изпълнява команди), затвореност в свой собствен свят, некомуникативност, понякога изолираност, някои  проявяват агресия, някои изпълняват повтарящи се действия и ритуали, изричат повтарящи се думи (ехолалия), без да комуникират, прояви на „тръшкане”, люлеене на тялото, чувство за малоценност, ниска самооценка. Тъй като детската игра е съществена част от дейността на децата, трябва да споменем, че играта при тези деца е по-особена – те често се изолират в игрите си. Аутистите например често играят с играчките не по предназначение, а използвайки ги по някакъв свой измислен начин.

Материали – дъска, маркер.

Времетраене – 15 мин.

11.50 ч. - упражнение № 4 – „През погледа на детето със СОП” (Нели Пенчева)

    Всеки участник си представя, че е дете със СОП. Дава се инструкция да се съсредоточат и да покажат чувствата си първо невербално и след това да ги искажат с думи.

Въпроси за коментар:

1. Как се почувствахте в ролята на дете със СОП?

2.Как възприехте света пред очите на детето със СОП?

3. Променихте ли си отношението към децата със СОП.

 Материали – няма

 Времетраене – 15 мин.

12.05 – 12.15 ч. – Малка почивка.

Развитие на умения за справяне с поведението на деца със специални образователни потребности (СОП) „Трудни деца” -втора част

Групови правила:

1. Да се изслушваме

2. Да работим като екип

3. Да не излизаме от стаите по време на сесиите неоснователно

4. Да бъдем активни участници

5. Да си сътрудничим

6. Да си изключим мобилните телефони

7. Да бъдем „тук и сега”.

Материали – лист хартия от флипчарт, маркер, тиксо.

Времетраене – 10 мин.

11. 20 ч. - упражнение № 1 – “Личност и професия/занимание” (Галена Грозданова)

   Водещите раздават картончета и химикалки на участниците и им задават за задача да напишат своето име (псевдоним или както искат да го наричат) и професия (с какво се занимават). Ако е родител на дете със СОП да отбележи това. Водещите правят същото и всеки поставя картончето пред себе си да се вижда от всички.

Материали – картончета, химикали.

Времетраене – 5 мин.

11. 25 ч. – упражнение № 2 – „Табло на очакванията”    (Нели Пенчева)

    На голям лист хартия, залепен за стената, всеки участник става и записва какво го е довело на тренинга, очакванията си. Прочитаме написаното и обръщаме листа на обратно.

  Водещият благодари на участниците и им съобщава, че в края на тренинга отново ще се върнат към това упражения и че сега е ред да преминат към следващото упражнение.

Материали: лист хартия, маркер, тиксо.

Времетраене – 10 мин.

11.35 ч. - упражнение № 3 – мозъчна атака „Различията правят многообразието в света”  (Галена Грозданова)

  Един от водещите (Галена Грозданова) задава следния въпрос към участниците: „Какво е първото нещо, което ви идва на ум, когато чуете термина „дете със СОП” ? Учатниците изказват различни предложения, които водещият записва на дъската. След това водещият задава втори въпрос: „Какво е първото нещо, което ви идва на ум, когато чуете израза „поведение на дете със СОП”? Учатниците изказват различни предложения, които водещият записва на дъската.  Водещите синтезират информацията и я допълват, след което дават определение за СОП и обясняват поведението на децата със СОП.