сряда, 17 септември 2014 г.

особености на психичното развие на децата до една година част втора

За много възрастни възпитанието се състои в това да се плашат децата, да се създава у тях солидна мрежа от страхове, която да ги държи в правия път. Но това засяга бебето още съвсем индиректно.
          Едва на втория месец удоволствието се появява като добре ограничена емоционална реакция, изразяваща се чрез движения на крайниците, усмивки, весело изражение, кратки и ясни викове, гъкане при къпане. Тези емоции са резултат на обгриждане, галене и при игра на възрастните с него. Смехът идва около шестия месец, обикновено при гъделичката или игри с редуване. Детето разпознава у възрастните реакциите на страх, гняв, щастие, тъга, учудване.
          Около осмия месец се появява особен вид радост, каквато е гордостта, радост по отношение на собствените достижения. На тази възраст вече се забелязват проявленията на нежност и привързаност, обект, на който е майката и близките около него хора. Подражанието играе огрона роля: детето обича  така, както го обичат.
          През този период детето започва да произнася кратки срички и казва първата си дума. Много често думата „ тате ’’ се появява преди „мама’’, може би защото е по- лесна за произнасяне или бащата по- често отсъства, или това, че с него се играят акробатични игри.
          На около едномесечна възраст диференцирана подвижност се среща единствено в областта на устата. Най- лекият допир предизвиква сукане и търсене с устните. Същото може да се каже и за очите, способни да останат неподвижни и да фиксират предмети, налични в зрителното поле. Ръцете не функционират изобщо. Те обикновено са затворени и не се опитват да хващат, но се активират, когато биват докоснати.
          Около четвъртия месец главата започва да се поддържа права, когато детето се държи седнало. Тя става подвижна и започва да се обръща към източника на познат звук. Тази подвижност насърчава зрителната подвижност. Приближаването на предмет, видян от детето, отключва масивни движения на главата и ръцете. Около петия месец по ще го хване между пръстите и дланта, а към шестия- с противопоставяне на палеца.
          От момената на овладяването на седнало положение и „ възрастта на стола” между седмия и осмия месец, детето се учи да стои право и да ходи.
          На девет месеца може отлично да пази равновесие седнало и може да се върти и навежда без опастност от падане. Започва да се развива фината моторика: детето може само да изяде бисквитката си, да държи биберона си, да хване трохата между палеца и показалеца си. Показалецът става все по- активен и изпълнява ролята на инструмент за изследване. Езикът също изпълнява тази роля и придобива все по- голяма ловкост. Макар, че на тази възраст и до единадесетия месец детето продължава да поднася всичко към устата, все пак изследванията сочат, че пръстите започват да се налагат над устата.
          От самосебе си се разбира, че това интензивно двигателно развитие не се отделя от противоречащото едновременно сензорно и интелектуално развитие.
          Именно в рамките на двигателната активност, Пиаже / швейцарски психолог/ разкрива появата на интелекта около осмия месец. Възникването може да се схематизира по следния начин: в началото новороденото разполага единствено с безусловни рефлекси, които функционират самостоятелно. Скоро те се допълват от придобити случайно движения, които се повтарят/ например смечене на палеца/. Приблизително от средата на петия месец движенията, предизвикали случайни ефекти, се повтарят веднага. Действието вече има насоченост. То не се изпълнява заради самото себе си, а с цел външен резултат. От осмия месец нататък се наблюдава координиране на действията, за да се постигне предварително поставена цел.
          Към края на първата година се появава последното усъвършенстване: когато случайно се получи нов резултат, той не се повтаря стериотипно. Детето се опитва да го възпроизведе с вариации, да го промени леко. То пробва и изследва колебанията на резултата. Налице е активно експериментиране.

          Първата година завършва с пораждането на практическата или манипулативната интелигентност, някои от проявленията на която санапример, привличането към себе си на отдалечен предмет чрез тегленето на завивката, върху която е разположен, или приближаването му с помощта на лопатка или пръчка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар