аутизмът и детското развитие-втора част

1.     Синдром на Rett- състояние, наблюдавано за сега само при момичета, при което явно нармалното ранно развитие обикновено бива последвано от частична или пълна загуба на речта и уменията за предвижване и използване на ръцете, заедно със забавяне на растежа на главата. Началото обикновено е във във възрарастта между 7 и 24 месеца. Характерна е загубата на целенасочени движения на ръцете и хипервентилация. Развитието на социалните умения и играта остават на нивото на първите две – три години, но съществува тенденция към запазване на социалните интереси. Във възрастта около 4 години започва да се развива апраксия / нарушение на жестовата активност при здрави органи- моторните и кодрдинационните функции не са засегнати, при което има пълно разбиране на акта, т.е. няма интелектуален дефицит на тялото, които често биват последвани от хореоатетозни / внезапни и отревизти движения, едновременно разнообразни и непредвидими движения. Почти неизменно се стига до тежка умствена изостаналост.

При около половината от случайте в юношеството или в зряла възраст се развиват гръбначни атрофии с тежки дефекти в моториката. По- късно може да се появи ригидна пластичност, обикновено по тежка в долните, отколкото в горните крайници.

2.     Друго дезентегративно разтройство в детството- Вид генерализирано разтройство в развитието / различно от синдрома на Rett /, което се определя от наличието на период на явно нормално развитие до наралото на разтройството. След това, в продължение на няколко месеца, се наблюдава ясно очертан период на загуба на овладени преди това умения, обхващащи няколко области на развитието. Обикновено това се придружава от обща загуба на интерес към околната среда, от сретиотипни, повтарящи се двигателни маниери и от нарушени, от типа на аутизма социални взаимоотношения и комуникации.

Често е налице период на неясно заболяване: детето става унесено, възбудимо,тревожно и хиперактивно, а после загуба на речта и езика, придружени от поведенческа дезентеграция.

В някои случаи загубата на умения е упорито прогресираща/ обикновено, когато разтройството се съчетава с прогресиращо доказуемо неврологично заболяване/., но по- често спадането е за период от няколко месеца и последвано от плавно, а след това от леко подобрение. Прогнозата обикновено е много лоша, повечето лица остават с тежко умствено изоставане. Съществува неяснота до каква степен това състояние се различава от аутизма. В някои случаи разтройството може да се дължи на придружаваща енцефалопатия/ широка нозологична група, която обхваща всички органични увреждания на мозъка/, но диагнозата трябва да бъде поставена въз основа на поведенческите признаци.

3.     Хиперактивно разтройство, съчетано с умствено изоставане и стериотипни движения- Това е недобре дефинирано разтройство с неопределена нозологична валидност. Тази категория е включена тук поради следните причини:

·        Деца с тежко умствено изоставане/ IQ под 50 /, чиито основни проблеми са хиперактивност и нарушение на вниманието, както и стериотипно поведение.

·        Обикновено не се влияят добре от стимуланти/ за разлика от тези с IQ в нормални граници/ и могат да реагират с тежка дисфория/ понякога с психомоторно изоставане, когато им се дадат такива медикаменти.

·        В юношеството хиперактивността често се заменя с хипоактивност/ тип развитие, който не е характерен за хирактивните деца с нормален интелект/.

Често този синдром се съчетава с разнообразни закъснения в развитието, специфични или общи. Не е ясно доколко поведенческите особености се дължат на ниското IQ или на органично мозъчно увреждане.

Диагнозата зависи от съчетанието на неадекватна за нивото на развитие тежка хиперактивност, двигателни стериотипи и тежко умствено изоставане. Всичките три трябва да са на лице за поставя на диагнозата.