Особености на психичното развитие на децата до една година част първа

Особености на психичното развитие на децата  до една година

Раждането представлява огромен стрес както за майката, така и за детето. То трябва да се адаптира към новата среда. До голяма степен новороденото продължава вътрешноутробното си развитие във външна форма и контактът му с неговото обкръжение- физическо и социално, все още не е пълноценен. Бебето се ражда с вродени рефлекси като мигане, кихане, преглъщане, дишане,смукане. То постепенно започва да фиксира светлината, реагира различно на различните цветове, както и на различните вкусове, чува и реагира на определени миризми. Дава признаци на усещания за допир, топлина и студ, но поради липсата на опит не може да определи всички тези усещания. Привличат го предмети с ярки цветове. Появява се интересът към играчка, но не се задържа за дълго. Осъществява първите хватателни движения- започва да държи играчка с две ръце, лапа я, като по този начин започва да опознава предметите от околната среда. Първоначално детето не прави разлика между това, което е самото то, и това, което е извън него. През първите месеци бебето не различава хората, но постепенно започва да показва нарастващо внимание към околния свят. Възприема майка си като част от себе си и тя е в основата на неговите впечатления и преживявания. Майката е човекът, който участва най- активно в отглеждането на детето. Тя задоволява всички негови нужди и желания, което носи на детето удоволствие, успокоение. Но тя не винаги е само фактор за задоволяване на сигурност, понякога е въвлечена в трудни, причиняващи безпокойство ситуации, и в тази преспектива започва да се превръща за детето във външен обект. Може да се каже, че тя е първото „ аз ’’ на детето и първият „друг’’, първата личност, която то постепенно ще започне да възприема като различна от него.

          Например, детето първо се усмихва на познати хора, особено на майка си, а при появата на непознати лица, става неспокойно и започва да плаче. Това е признак, че познатите лица започват да бъдат отличавани от другите. Постепенно възприятията стават по- устойчиви. Детето разпознава предмети, хора. То активно търси, обгръща глава и насочва поглед към говор, музика.

          Първите емоционални реакции на детето може да се каже, че заетат „ цялата психична сцена ’’, докато се развият и не остават място на никакъв друг елемент, от където идва и тоталният им и абсолютен характер. Емоционалната реч на бебето е много по- бедна от нашата и често е и по- малко разбираема, но със сигърност не е по- малко красноречива.

          В началото преобладават отрицателните емоции, което показва, че животът на детето не е много приятен. Тези емоции се изразяват чрез мускулно напрежение, тъжна мимика, плач.

          От това първоначално отчаяние, което ще даде началото на мъката, на чисто психологическата тъга около петия месец, се отличава с две големи емоционални тоталности: страх и притеснение, от една страна и агресивност от друга. Ревността се появява към края на първата година.

          У детето не съществуват наследствени и вродени страхове. Те се придобиват по условен рефлекс/ например страх от куче при рязка поява/, по подражание / например срах от насекоми у дете, чиято майка проявява такъв страх/ , по индукция / „ще се нараниш’’ /. Следователно, макар и бебето да има пристъпи на паника, то няма да има стахове, но последните ще се умоножат заедно с неговите преживявания и нарастването на свободата на действие.