Емоционалното привързане
Аз съм Аз само чрез Теб и с Теб.
Аз съзнавам себе си само затова
Защото ти противостоиш на моето
Съзнание като видим и осезаем аз,
като друг.
Л.Φоербах
Емоционалното призързане между детето и майката, което се установява след раждането, е началото на съ-вместния живот. Раждането е откъсване, разрушаване на неосъзнатото блаженство, насилствено изтръване от майчината утроба, изпълващо с тревожност, и заедно с това – начало на една нова форма на живот, на битието – събитите, в което съдбата на детето е неразривно свързана със съдбата на майката.
Емоционалното призързане е не само форма на заедност, която се открива в определен времени хоризонт на съвместността, но и основа за много от по-късните форми на взаимност между Аз и другия.
Радостта е свързана с връзките, които са изпълнени със сигурност и искреност, в които Азът обича, в които открива своята значимост.
В овщуването с другия радостта може да бъде ограбена когато Азът:
ü Стане нечуствителен към връхлитащата радост, когато даде място на страха, алчносста, завистта, тревогата.
ü Се опитва да задържи насила радостта чрез отнемане на свободата на другия
ü Се откаже да приеме радостта
ü Се отдаде на фантазии и празно мечтаене
ü Изпълва с дръзновение за постигане на целите
ü Създава богати и красиви форми на заедност
ü Споделя идеи, ценности, мечти, вълнения които изтръгват от безразличието
ü Подтитва към търсения на идеи
ü Подтиква към откритост към опита и предизвикателствата
ü Подтиква към разглеждането на ситуациите от различни точки
ü Подтиква към търсения, носочени към преодоляване на баналното и скуката
ü Подтиква към самопреодоляване
ü Подтиква към преодоляване на страха от отхвърляване и страха от самоизмение
Видове Емоционалното Призързане
Образът, който Азът има за себе си и за другия, се отразява непосредствено върху формата на привързване, която би могла да се твърде устойчива във времето.
Емоционалното призързане между аза и другия може да се обедини около две форми:
v Искрена емоционална връзка
v Неискрена емоционална връзка
Искрена емоционална връзка е укоренена в обичта и уважението. Присъствието на другия е даряващо. Емоционална връзка открива самоценността на Аз и Ти. Осигурява възможност за самоутвържаване и самопреодоляване.
Емоционална връзка е открита за предизвикателствата. Фигура на другия е източник на сигурност, а не на страх.
Неискрена емоционална връзка е укоренена в страха и неувежението – другият не е самоценен. Аз съм слаб-ти си силен. Силата на други открива слабостта на Аза. Безсилнето е основано на страха че мога да бъда ограбен.
Безсилието може да се прояви в:
§ Регресия: азът признава своето безсилие – отношение към другия се изразява в послушание.
§ Резигнация: азът се примирява със своята участ и се оставя на другия.
§ Депресия: азът се примирява със своята участ и се отделя от себе си – отдалечаването от другия е постигнато чрез отдалечаването от себе си.
Аз съм Аз само чрез Теб и с Теб.
Аз съзнавам себе си само затова
Защото ти противостоиш на моето
Съзнание като видим и осезаем аз,
като друг.
Л.Φоербах
Емоционалното призързане между детето и майката, което се установява след раждането, е началото на съ-вместния живот. Раждането е откъсване, разрушаване на неосъзнатото блаженство, насилствено изтръване от майчината утроба, изпълващо с тревожност, и заедно с това – начало на една нова форма на живот, на битието – събитите, в което съдбата на детето е неразривно свързана със съдбата на майката.
Емоционалното призързане е не само форма на заедност, която се открива в определен времени хоризонт на съвместността, но и основа за много от по-късните форми на взаимност между Аз и другия.
Радостта е свързана с връзките, които са изпълнени със сигурност и искреност, в които Азът обича, в които открива своята значимост.
В овщуването с другия радостта може да бъде ограбена когато Азът:
ü Стане нечуствителен към връхлитащата радост, когато даде място на страха, алчносста, завистта, тревогата.
ü Се опитва да задържи насила радостта чрез отнемане на свободата на другия
ü Се откаже да приеме радостта
ü Се отдаде на фантазии и празно мечтаене
ü Изпълва с дръзновение за постигане на целите
ü Създава богати и красиви форми на заедност
ü Споделя идеи, ценности, мечти, вълнения които изтръгват от безразличието
ü Подтитва към търсения на идеи
ü Подтиква към откритост към опита и предизвикателствата
ü Подтиква към разглеждането на ситуациите от различни точки
ü Подтиква към търсения, носочени към преодоляване на баналното и скуката
ü Подтиква към самопреодоляване
ü Подтиква към преодоляване на страха от отхвърляване и страха от самоизмение
Видове Емоционалното Призързане
Образът, който Азът има за себе си и за другия, се отразява непосредствено върху формата на привързване, която би могла да се твърде устойчива във времето.
Емоционалното призързане между аза и другия може да се обедини около две форми:
v Искрена емоционална връзка
v Неискрена емоционална връзка
Искрена емоционална връзка е укоренена в обичта и уважението. Присъствието на другия е даряващо. Емоционална връзка открива самоценността на Аз и Ти. Осигурява възможност за самоутвържаване и самопреодоляване.
Емоционална връзка е открита за предизвикателствата. Фигура на другия е източник на сигурност, а не на страх.
Неискрена емоционална връзка е укоренена в страха и неувежението – другият не е самоценен. Аз съм слаб-ти си силен. Силата на други открива слабостта на Аза. Безсилнето е основано на страха че мога да бъда ограбен.
Безсилието може да се прояви в:
§ Регресия: азът признава своето безсилие – отношение към другия се изразява в послушание.
§ Резигнация: азът се примирява със своята участ и се оставя на другия.
§ Депресия: азът се примирява със своята участ и се отделя от себе си – отдалечаването от другия е постигнато чрез отдалечаването от себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар