Социално- психологически тренинг
Този тип групова работа в дома получи името тренинг на
уменията или „ игри „. Това
представлява обучение чрез опит. В затворена група / където важи правилото за
кофиденциалността- пазене на тайна, която важи за всички видове групи /
участниците се поставят чрез ролеви игри /игри чрез роли/ в ситуация подобна на действителността. Може
да има писмени задачи или упражнения свързани тренировка на определени умения.
Социално- психологическите тренинги имат следните компоненти в ДВХФУ: Увод- той трябва да запознае участниците с
темата на тренинга, целите и задачите и какво могат да очакват като резултат,
целите и задачите трябва да съответстват на потребностите на участниците.
Правила, които да подпомогнат функционирането на групата, основна част / самите
упражнения, ролеви игри и т.н /, въпроси за обратна връзка благодарение на които
се разбира дали са постигнати целите и задачите и оправдани ли са очакванията,
пропуски и т.н
Целта на всеки тренинг е да се усвоят определени знания,
умения, нагласи.
Знанията могат да бъдат три вида- прагматични, контекстуални и концептуални
.
Прагматичните знания се
отнасят за начина, алгоритъма за извършване на определена дейност. Например да
се опише начина, по които се произвежда даден продукт.
Контекстуалните знания се
отнасят до приложението на прагматичните знания. Приложението не въобще, а за конкретните
условия, конкретното място и време на прилагането на знанията.
Концептуалните знания се
отнасят до теориите и обяснителните модели за явленията. Този тип знания са в
основата на останалите две.
Уменията също могат да бъдат
няколко вида- технически, умения за мислене, междуличностни и социални.
Технически са уменията
сързани с изпълнението на дадена задача. Тази задача може да бъде свързана с
изработването на продукти, но може и да не бъде . Основното тук е да има
алгоритъм , процедура, по която се изпълнява дадена задача . Чрез техническите
умения се реализират прагматичните знания в практиката.
Уменията за мислене се
отнасят до начина на взаимодействие с другите в учебната дейност, защото
тренингите представляват обучение чрез опит.
Социалните умения се отнасят
до начина на взаимодействие извън трудовата и учебна дейност, по скоро могат да
се определят като общи умения за живеене.
Разделението на уменията е
условно, но ни служи за ориентация при
вземане на решение кой от интерактивните
/ методи специално създадени за социално- психологическите тренинги/
методи е най-подходящ за усвояване на
опрелени умения. Така например ролевите игри са подходящи за усвояване на
междуличности и социални умения. Изучаването на случаи е подходящо за усвояване
на умения за мислене. Нагласите , които трябва да бъдат променени или формирани
по време на тренинга, могат да бъдат различни . От нагласи към етническите,
религиозните, сексуалните и други малцинства до нагласите към себе си и света
въобще.
Както и за уменията, така и
за нагласите опрееделени интерактивни методи / методи на взаимодействие,които
се прилагат специално относно при сициално - психологическите тренинги/са
подходящи за усвояването им и за тяхната промяна. Изборът на интерактивни
методи се влияе от преобладаващият стил на учене сред участниците.
Цикала на идеалното, ефективно учене има 4
последователни етапа: преживелищен опит, рефлексия / самоанализ, обръщане на
личността към себе си/ , генерализиране / вътрешно определени за личността проблеми./
и планиране на наученото в нови ситуации.
На първият етап обучаващият
е лично въвлечен в извършването на опрелена задача. За да бъде ефективно
обучението участникът трябва да съзнава
какво става с него по време на опита. Ако няма рефлекция, участникът може да се
научи да извършва добре определена задача, но няма да може да прилага уменията
си в друга ситуация. Ето защо дискусиите, обсъжданията след упражненията са
също толкова важни както и самите упражнения.
Те дават възможност това, което е обсъждано и споделяно да остане трайно в
съзнанието.
Третият етап се характеризира със задълбочаване на знанията относно
наученото, разбиране на понятията и генерализиране и за други ситуации. Често
водищите представят модел, който може може да бъде прилаган в много ситуации.
Ако моделът не се разбира, то няма да може да се прилага в тях.
Четвъртият етап е етапа на планирането и прилагането на наученото в нови
ситуации. Не можем да приемем, че ученето е ефективно, ако няма приложение в
практиката, ако няма промяна в поведението. Обучаваните трябва да изпробват
усвоените модели в практиката си. Те трябва да планират и да извършват
определени дейности, така че да се направи връзка между теорията и практиката.
Този модел е идеален, но на практика хората проявяват афинитет към от
етапите на ефективно учене за възрастни. На тази база са оформени 4 стила на
учене при възрастни , тъй като всеки етап изисква различен начин на учене.
Стиловете на учене могат да се обозначат като: активист, рефлекторен тип,
теоретик и прагматик.
Активистът се привлича от
новия опит. Иска да действа, да доминира сред другите. Включва се в дейността импулсивно и по- късно преценява
резултатите от действията. Скучно му е при повторение и приложение на загубено
време. Привлича ги бързата промяна,
възможността за избор и наличието на предизвикателства
Рефлекторния тип се стреми
да наблюдава, да се запознава с различните гледни точки. Склонен е да обмисля
дълго време преди да вземе решение. Не е много активен , предпочита да бъде в
сянка. Толерантен към другите. Харесва добре структорираните знания. Привличат
ги обсъжданията, не се чувства конфортно при изпълненията на ролевите игри.
Предпочита да учи чрез мислене.
Теоритикът се стреми да намери обяснение на всичко. Иска да подреди
знанията си в логическа система. Привлича го стройното изложение на теории,
принципи и системи. Безпристрастен и аналитичен. Чувства се неуютно при
леконосмислие, мудност и краен субективизъм. Харесва му възможността за
анализиране и обобщаване. Не се чувства конфортно при ролеви игри и
преживелищни. Трудно се саморазкрива.
Прагматикът проявява
интерес към изпробването на идеите, теориите в практиката. Не харесва дългите
обсъждания и дискусии.
По правило, подбора на участниците се извършва от водещия, съобразени с
желаещите за участие. Участниците се подбират по сходни проблеми и
горепосочените стилове на учене. Това не всеки път се е прилагало от психолога и трудотерапевта / имам предвид
себе си / по уважителни причини, в които са предизвикани най- често от самите
участници, които са изявили необходимост от услугата и тези, които по моя
преценка имат необходимост, но за себе си преценят, че нямат нужда от нея. В резултат, на което
моята работа се е затруднявала значително.
Въпреки че не всички програми за
тренинг на социалните умения са сходни, съществуват общи черти. Програмите се
различават по относителното ударение, което поставят върху определени
компоненти, както и тяхното представяне, последователност и използване. Най-
често включваните компоненти в тренировачните програми са :
1.
предстравяне на
основанията
2.
моделиране
3.
ролеви игри
4.
обратна връзка
5.
домашна работа/
трансфер на тренинга
1.
Основания –
Прегледът на уменията, които ще бъдат преподавани, обикновено предхожда самият
тренинг. Значението на използваната терминология и реватността / важен, значим
/ на уменията за живота на обучаваните също често пъти се представят в
началото. Примерите включват „ себеутвърждаване
„ и „ ходене на срещи с представители на другия пол „. В ДВХФУ се влючва и
асертивност./ умението да защитаваш собствените интереси без да засягаш чуждите
/.
Терминологията, използвана за описване на различните
социални умения, не е еднаква в различните тренеровачни програми. Все още няма
стандартен ред на социалните умения и техните поведенчески референти./ групи,
спрямо които съотнасяме всички други. Референтна група е тази, в която
индивидът се чувства най-добре. За отбелязване е фрактът, че всеки се стреми да
пренесе традициите от референтната си група във всички други групи, в които
участва./
2.
Моделиране –
ясното представяне на уменията, които трябва да се научат, е част от почти
всички програми за тренинг, независимо дали тяхната теоритична база е дефицит
на уменията или обусловена тревожност. Много моделиращи представяния включват
когнитивни фактори / себеварбализации/, както и открити поведения.
3.
Ролеви игри-
след като са били изложени на моделиращи примери, на обучаваните се се дава
възможността да практикуват уменията. Те могат да разиграват както открити,
така и вътрешни реакции, защото очакването е , че индивидуалната практика ще
увеличи адекватните умения в ситуациите на реалния живот.
Инструкторът често пъти служи като „ режисьор„ по време
на ролевите игри, за да се осигури условието упражненията да бъдат успешни . Те
често пъти наставляват, действат и оформят, така че поведенческите репетиции да
се доближават колкото се може повече до целените поведения.
4.
Обратна връзка-
Интегрален компонент на практически
почти всички програми за тренинг на социални умения е обратната връзка и
социалното подкрепление. Обратна връзка може да е под формата на одобрение,
похвала или насърчаване, или да е корективна по природа с конкретни предложения
за подобряване на изпълнението. Някои програми и особено тези с малки деца или
хронично психично болни пациенти могат да използват също и осезаемо
подкрепление като пари, храна, сладкиши или жетони./ това не се практикува в
ДВХФУ /
Други програми за социални умения използват техниките на
себеподкреплението. В директен опит да се измести фокусът на оценката от външен
към вътрешен, правени са били усилия да се преподава себенаблюдение, себеоценка
и себенаграждаване като важни аспекти на придобиването на умения и тяхното
генерализиране. Това успешно се прилага в ВДХФУ
5.
Домашна работа/
трансфер на тренинга- Най- пренегрегваната област е трансферът на тренинга.
(включително и в ДВХФУ)Тъй като участниците не могат да се справят сами с
писмени задачи и нямат нужната мотивация.Някои програми за тренинг на социални
умения признават и се занимават директно с проблемите на трансфера. Най- често
използваната техника за подпомагане на трансфера е домашната работа, която
обикновено приема формата на договорно споразумение с инструктора обучаваните
да използват научените умения в някакъв предварително определен момент.
Друг основен подход към подпомагането на успешната
генерализация на включването „ на подпомагащи трансфера „, които увеличават
вероятността да се появи трансфер на наученото. Това могат да бъдат отговорници,
също участници в групата.
Голдстейн и неговите колеги представят пет такива
подпомагащи фактора.
1/ осигуряване на общи
принципи или запознаване на обучаваните
с подходящите понятия, правила или стратегии за правилното използване на
умението
2/
Идентични елементи или превръщането на тренировъчната среда физически и
междуличностно във възможно по- сходна на средата на реалния живот, в която ще
се прилага умението
3/ свръхнаучаване или
осигуряване на повторна на успешно използване
на умението в тренировъчната сесия
4/ стимулно разнобразие или
даване на обучаваните възможности да
практикуват научените умения в разнобразие от физическа и междуличностна среда
5)подкрепление в реалния
живот
Друг тренинг,които се е прилагал в Дома е тренинга за общуване.Развиват се
5 вида умения ;
1)откликващо поведение към чувствата на другите
2) да се научат да се себеразкриват,да правят заключения и да задават
въпроси
3)умения да се общува
4)умения
да се решават проблеми
Няма коментари:
Публикуване на коментар