Първи март- символа плодородието и женското начало

Първи март- символа плодородието и женското начало

Първи март по  хилядолетна българска традиция символизира края на зимата и идването на пролетта. Произходът й може да е прабългарски или тракийски. Традицията е позната и в Румъния, а в миналото и в Македония. Всяка година , в първите дни на март, българите си подаряват мартеници (мартенки, байници) - преплетени конци, най-често червени и бели, но се срещат и зелени с най-различна форма и си пожелават здраве и щастие с думите "Честита Баба Марта".

Традицията на закичването с мартенската връв е една от най-старите в българския етносен обичай и е пряко свързана със зачатието, с плодовитостта и с надеждата за богата реколта през настъпващата година.

Мартеницата е един от малкото знаци, пряко свързани с чисто прабългарския символ на властта и държавата - конската опашка. Не свободно веещата се, а усуканата в плитка конска опашка! Защото веещата се означава волност, свобода, необвързаност. Сплетената конска опашка е  символ на държавата и властта, затова тъкмо тя е била сложена за знаме на прабългарската конница - за да означи върховната, божествена, небесна власт на бога на езическа България бог Танг-Ра. Конската опашка и мартеницата са сакрална / тайна, свята / символика.

Първи март е свързан , и с  започването новата стопанска година. Tака, в народните представи пролетта идва с пристигането на баба Марта. Нейният двойнствен образ – ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време – пак женското, но стихийно, рушащо начало.

Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето преди зараждането на християнството.

Днес мартеницата е символ на мир и любов, на здраве и щастие. В белия цвят е втъкана чистотата и искреността на отношенията, а в червения- топлотата на приятелството и взаимната обич.