Агресията е толкова естествена, колкото и
други състояния и поведения, които имаме. Тя като цяло не е нещо, което е лошо.
Има я в природата, има я и в нас!
Има много неща, които всеки ден изпитваме. Но
някои ги пренебрегваме. Например на спирката някой те побутне, залеят те с
кафе, не спрял на пешеходната пътека - това са дразнители, всекидневни, но не
са сериозни неща. Това, което провокира ОНАЗИ агресия, e сремежа да навредим на
другите
Иначе агресията не е страшна, тя е нещо много здраво. Пролетта като сезон е вид агресия - всичко пробива, всичко се разпуква! Това е природната агресия, най-красивият сезон, най-здравата агресия! Онази обаче, която е болна, която наранява, това е желанието да навредим на другите ! Те изпитват удоволствие от болката. Това е патологичното, това е болестното - да изпитваш удоволствие от чуждата болка! А това, че когато аз отстоявам себе си, мога да нараня някого, това са различни неща. Мотивът ми не е да нараня. А когато искам да нараня някого, тази агресия вече е патологична. Когато не можем да го изкараме навън, не мога да го превърна в действие към света, трупаме го вътре в себе си, и в един момент избухваме.
Един от начините на творчество е форма на „изливане“, пълно отдаване и потъване в идеята. Тук нещата се случват много бързо, като светкавични проблясъци, които ако не реализираш, изчезват. В такива деца преминава сякаш онази божествена първоискра, която е дала импулса на цялото творение около нас и в нас самите. Това е онова ДЕТЕ, който става СЪТВОРЕЦ на света, на живота, на самия себе си. Няма да видите това дете да парадира за внимание.
Иначе агресията не е страшна, тя е нещо много здраво. Пролетта като сезон е вид агресия - всичко пробива, всичко се разпуква! Това е природната агресия, най-красивият сезон, най-здравата агресия! Онази обаче, която е болна, която наранява, това е желанието да навредим на другите ! Те изпитват удоволствие от болката. Това е патологичното, това е болестното - да изпитваш удоволствие от чуждата болка! А това, че когато аз отстоявам себе си, мога да нараня някого, това са различни неща. Мотивът ми не е да нараня. А когато искам да нараня някого, тази агресия вече е патологична. Когато не можем да го изкараме навън, не мога да го превърна в действие към света, трупаме го вътре в себе си, и в един момент избухваме.
Един от начините на творчество е форма на „изливане“, пълно отдаване и потъване в идеята. Тук нещата се случват много бързо, като светкавични проблясъци, които ако не реализираш, изчезват. В такива деца преминава сякаш онази божествена първоискра, която е дала импулса на цялото творение около нас и в нас самите. Това е онова ДЕТЕ, който става СЪТВОРЕЦ на света, на живота, на самия себе си. Няма да видите това дете да парадира за внимание.
Нзависимо от това, че в изкуствотерапията се
използва всички видове изкуство, арттерапията е една от най- разпространените и
най- модерни форми за справяне с различни проблеми включтелно и агресията. Тя
подобрява контактите и осмисля взаимодействията с емоционално значимо
съдържание, преудолява бариерите по пътя към спонтанни самоизяви.
Използват се различни рисувателни техники- акварелна, живописна, рисуване с
пръсти или с цяла ръка. Може да се рисува по зададена тема: „ Моите страхове „
„Моята тъга „ и т.н. или без тематично ограничаване: кръгчета, чертички, линии.
Това улеснява отреагирването на агресивния импулс, помага на мълчаливите и
себенеуверените да излязат от своята анонимност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар