Психология на общуването-първа част

Психология на общуването
Форми на общуването

Любов

Любовта е единственият начин да достичнеш до най-вътрешната част от личностата на друго човещко същество, дп нейната сърцевица. Никой не може напълно да осъзнае дълбоката същност на друго човещко същество, ако не го обича. Чрез своята любов той е в състояние да види същностните черти и особености на обикнатия човек и дори повече – той вижда онова, което е залойено в него, което още не е осъществено.

В. Франкъл

Любовта е дълбоко възнуващо преживяване, което сплита разум, чуства и постепки. Любовта е най-жадуваното нещо.
В любовта обичаният е даден в неповторимостта на своето съществуване и същност, като Ти, приет от мен. Любовта не е заслуга, а милност и магия. Съществуването придобива пълнота. Чрез отдадеността на любимия ти Азът претърпява въътешно обогатяване, което надхвърля това ти.
Романтичната любов изпълва с дълбоко усещаното желание за посвещаване на обичания-друг. Когато другият го няма, ние изпитваме чуство на празнота. Любовта е предана, изпелнена с всеотдайност и дълбока привързаност, способна да издържи на предизвикателствара на времето.
Любовта разкрива стремежа на Аза и другия да бъдат заедно. Близостта създава различно обагрени емоционални преживяния, изпълнени с наслада.
Любовта е проникната не само от чуствата. В нея се преплита и дълбокото разбиране на другия. Любов е невъзможна без разбирането на душевните трепети на другия.
Любов е невъзможна без посветеност и грижа. Азът изпитва потребност да отклиние на затруднението на другия, да дари, да премахне болката, да де грижи.

Романтичната любов може да се разпознае лесно:
• Обичаният присъства като единство на дух и тяло. Тялото на дръгия притежава сексуално очарование, което извиква желание и доставя радост, но любовта прониква по-дълбоко.
• Обичаният е не повторим – любовта изтъква неповторимостта, – моята неповторимост изявява себе си чрез мястото, което имам в другия.
• Обичаният заема специално място в света на обичащия. Азът копнее да бъде с другия, да бъде интимно, емоционално, да сподени надежди, радости, да утеши.
• Обичаният е обграден с грижа – нуждите на другия се превръщат в част от нуждите на Аза, дори самите нужди на Аза могат да бъдат пренебрегнати заради нуждите на другия.
• Обичаният е идеализиран, изпъпващ с възхищение.
• Обичаният е изключителен, Аз се предавам на другия до-край. Ценността на другия е в това, което е, а не в това, което може да бъде.
• Обичаният събужда страст и копнеж за физическа и сексуална блиност.
• Обичаният е посветен до-край, в добро и лошо, дори когато другият заплашва да разруши връзката.
• Обичаният е обраден с разбиране. Азът разбира другия – неговите преживявания и мисли, страхове, възнения и надежди.

Романтичната любов разширява его-границата – сега нещата не се правят само от мен и само за мен, а се правят от мен и другия, отиват отвъд мен към другия, с което обогатяват мен и може би в това е чудото на любовта.