петък, 12 септември 2014 г.

Музикотерапията катоформа на психотерапия-втора част

Днес музикотерапията е утвърден метод в конплексната терапия на неврозите , психосоматичните / соматична проява на психологичен проблем. пример със себе си/ разтройства и психозите./ загуба на връзка с реалността/ Музиката е вид изкуство, свързано със социалното съществуване на човека. От най- ранно детство човек разполага с определени средства за изразяване на своите чувства- мимичен израз, жестове, възклицания и думи: пеенето и музиката разширяват и усъвършенстват тези средства. Музиката е най- емоционалното от всички изкуства. Музикалният език е своебразно естетично/ красиво/  отражение на дествителността с подчертано експресивен / външно изразителен /и динамичен  / подвижен / характер, което обогатява нашето усещане за света и особено за самите нас, представлявайки непосредствен израз на субективния свят / вътрешният свят/ на човешките чувства.
В последно време се подчертава комуникационният аспект на музиката. За тази цел психологът в ДВХВУ прилага следният метод за екстра и интрапсихична интегрираност / между самата социална група и вътрешна- в самия човек, която има отношение към адаптацията / приспособяването/: на всеки участник се дават картончета, на които са изобразени човешки лица изразяващи определена емоция. Тази емоция трябва да се свърже с основните настроения и видове музика: весела- тъжна, бодра- уморена, доволна- сърдита, спокойна- развълнувана, смел- страхлив, бавна – бърза, празнична- делнична, топла –студена, задушевна- отчуждена, ясна- мрачна, красива- грозна. Психологът пуска подходяща музика.   Участниците показват това картонче, което отразява съответната емоция. Акцентира се върху положението на очите, веждите, устата. Този метод е подходящ най- вече при децата, но успешно се прилага и в условията на дома. Целта е по- добра адаптация / приспособяване / и социална интегрираност.
Върху основните качества на музикалното преживяване се изграждат терапевтичните цели на музикотерапията, най- общо формулирани в четрири цикъла:
1.                          Активиране /подбуждане / на емоционалните процеси и стимулиране и вътрешно преработване и преудоляване на патогенните конфликти и личностови конфликти.
2.                          Активиране и отключване на социалните взаимодействия на невербално равнище, които подпомагат преудоляването на комуникационни поведенченски разтройства с болестна или друга свързана с адапрацията стойност.
3.                          Овладяване на психофизично напрежение
4.                          Педагогически цели /образователни и възпитателни/, без да престават да бъдат терапевтични.

За тази цел се прилага друг подход: всеки от участниците споделя проблем или весело, позитивно преживяване, след което се изслушва подходяща музика. Емоциите, които носи музика се коментират и как предизвиканите емоции могат да помогнат за решаването на проблема. Последната част е рисуване на рисунка / не е задължителна /.

Няма коментари:

Публикуване на коментар