Библиотерапия
Терминът библиотерапия означава форма на поддържаща
психотерапия или прилагането на всички литературни жанрове към терапевтичния
процес включително печатни и непечатни материали и прожектиране на филми.
Понякога библиотерапията се прилага индивидуално, но
обикновено се практикува в групова форма.
Библиотерапевтичният материал може да бъде мощно средство
за дълбоко проникване в неизвестни чувства и за изясняване на нерешени
конфликти. Подбраното четиво може да служи за споделяне на информация или да
бъде адресирано към емоционални потребности. То е особено ефективно тогава,
когато е нагодено към чувствата и разбиранията на човека. Процесите, които
действат в библиотерапевтивната сесия са толкова различни, колкото и във всяко
друго терапевтивно преживяване . Действат и всички обичайни защитни механизми./
защити на психиката, при които клиента се стреми да запази проблема поради срах
от промяна/. Така например терапевтът може да открие, че пациентът се
индифицира с някое действащо лице от разказа или пиесата, докато същевременно
изживява вина и тревожност, свързани с
подобно взаимоотношение в личния живот. Или пък клиентът може да открие
действащо лице или обстоятелство в разказа или пиесата, напомнящи му за баща,
майка му, някоя авторитетна личност или други подобни от неговото настояще и
минало.
Като обсъждат литературен
материал, участниците в групата узнават собствените си становища и стратегии
при дадените аналогични / сходни / конфликти и получават възможност да ги
преценят по- трезво от дистанция и през погледа на другите участници в групата
и на терапевта и евентуално да ги коригират. При това не винаги се налага да
назозават открито собствените си проблеми.
Много удачно в условията на
ДВХФУ е предлагането на малък разказ, новела или басня, прекъснати във възлов
момент на действието- групата сама трябва да разработи края на сюжета.
Отношението на терапевта към
участрниците е ненатрапчиво- той ги подпомага
в постигането на точно и задълбочено сами да намерят решение на
проблемите и в преработването на психотравмените преживявания / всеки човек има такива преживявания малко
или много /по конструктивен начин.
С добър успех се оказаха и терапевтичните
задачи, при които всеки от групата трябва да създаде образ на герой, който е
със сходен проблем на домуващия. Дори само при самото описване на проблема има
терапевтично въздействие, а намирането на решение на казуса на героя всъщност е
намиране на решение на собствения проблем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар