Властта
и отшението към нея е безусловно една от най- интересните теми, свързани с
характера, душевността и поведението на всеки народ. Властта се дели
политическа, икономическа, военна и религиозна. Към тези видове власти се
добавят и властта на медийте- печата, телевизията, общественото мнение.
В
преходни и непреходни времена , проблемът за взаимовръзката „ журналистика-
власт ’’ си остава един от най- значителните и в същото време едни от най- най-
изследваните.Тък се кръстосват редица въпроси , отнасящи се до самата същност
на властта като обществен феномен и до журналистиката като една обществена
функция на масовата съвест. Моралът на
политическата сила неизбежно налага своите норми и категориии на съответно
издание обикновено е важна фигура във върховните
политически органи на партията и той директно изпълнява оказанията на тази
партия. В този случай възможностите за независимо поведение при отстояването на
непартийна позиция са предпоределени и не толкова големи. Нравственият свят на
главния редактор и неговият състав може да облагорадява или да огрубява в
значителна степен позициите и пробрамите на политическата сила, която
представлява , може да им предава интелигентност, обществена примамливост и
очарование, но и повече. Съществуват и така наречени „независими издания ’’.
Като независими издания следва да разбираме такива, които не само изявяват
своите притенции за независимост , но и в известен смисъл се явяват като
такива. Тук преди всичко се включват държавните медий като властта се опитва да
държи под контрол общствената журналистика , т.е да манипулира по съответен
начин независимата журналистика. Тази манипулация е в определена зависимост от
традицийте и културата на обществото, от степента на неговата демократичност и
зрялост .
Изглежда
е вярна сентенцията, че средствата за масова комуникация могат да съществуват
без парламентаризма, но парламентаризмът не може без тях.
Влиянието
обаче успешно маскира манипулацията като за последната отсъстват санкции.
Самата тя е завоалирана комуникация, която цели да скрие истинските намерения
на едната страна по отношението на желанието й за отговор на другата.
Действителните цели се прикриват зад други привидни намерения, но те се
осъзнават. Властта естествено си служи с влияние като разширяването на
възможностите за алтернативи пред субекта взема не този, които влияе, а този
които изпитва влияние. Своебразна активност в случая проявява пасивната страна
на отношението- субектът, към който е насочено въздеиствието. Влиянието е насочено
съзнание и контактът между двете страни не е необходимо да е непосредствен.
По важно е ,разбира се
,преднамереното влияние. При него даден субект въздейства върху съзнанието и от
там върху поведението на друг субект предмамерено, без да е вярно , че от
последния се изисква да подчини своите желания, наклонности, вярвания интереси,
възгледи на първия субект. Тук има конфликтна ситуация, защото има подчиняемост
върху този, които се оказва влиянието.
Вместо подчинение манипулацията може да
стимулира усета на свободен избор и даже да предизвика ентусизъм у масите.За
масите е характерно определен брой живи същества се съберат на едно място —
независимо дали става дума за стадо животни или за човешка тълпа, те
инстинктивно се поставят под властта на някакъв ръководител, тоест водач.
Водачът на човешки тълпи играе значителна роля. Неговата воля е ядрото, около
което възгледите се оформят и уеднаквяват. Тълпата е стадо, което не би могло
да мине без господар.
В
началото водачът най-чссто сам е бил заслепен, воден от идеята, Тя дотолкова го е завладяла, че всичко извън
нея се губи и всяко противно становище за него е грешка и суеверие.
На
тълпите никога не са липсвали водачи: само че не всички са надарени, липсват им
силните убеждения, които правят апостолите. Много пъти това са изкусни оратори,
преследващи само личните си интереси и стремящи се да убеждават чрез ласкаене
на низки инстинкти. Така упражненото влияние е винаги краткотрайно.
В
миналото великите убедители , възбуждащи душата на тълпите,са омагьосвали
другите едва след като сами са били завладени от някаква вяра. Тогава са успели
да посадят в душите онази чудна сила, наречена вяра, превръщаща човека в пълен
роб на мечтата му. Да създават вяра, без значение религиозна, политическа или
обществена, в дело, в личност, в идея — в това най-вече се състои ролята на
големите водачи. Великите събития в историята често са били дело на невежи
вярващи, въоръжени единствено със собствената си вяра. Не с начетени хора и
философи и най-вече не със скептици са били основани религиите, управлявали
света, както и обширните империи, простиращи се от едното до другото полукълбо.
Във всяка социална сфера — от най-високата до най-ниската, човекът, щом излезе
от уединението си, попада тутакси във властта на някой водач. Повечето хора,
особено от народните маси, са неспособни на поведение, защото не притежават
никаква ясна и осмислена идея извън собствената си професия. Водачът им служи
за пътеводител. В краен случай той може да бъде заместен, но съвсем
недостатъчно, от онези периодични публикации на някоя медия, фабрикуващи
схващания за своите читатели и поднасящи им заучени фрази, които ги
освобождават от необходимостта да разсъждават.
Властта е отношение, въпреки че в
разговорната реч се говори за притежание и натрупване на властта, за
разпределение на властта на личности и групи като, че ли тя е някаква вещ или
пък тя е свойство на личността или групата. Природните качества на качества на
индивидите са решаващи за йерархията на
масите, но в обществото съществени за властта са социалните позиции на хората.
Както капиталът не е вещ, а опосредствано от вещи произвоствено отношение, така
и властта не е вещ, а опосредствано от вещи или други ресурси отношение на
субекти. Интересно е това какво се случва с българите изкачили стълбата на
властта. Съществува една вечна и неизчезваща особеност в поведението на
новоизюпения властник и това е всеобщата подмяна на хората от йерархията с
близки, лично предани хора. Личната преданост в българския политически живот
винаги е заемала по- предно място от чувството за партийна преданост. За това
новия началник бърза да извърши подмяната, да наслага свои хора, най- често без
да се интересува от техните спобности и качества .
Това са азбучните истини, които
градят чувствата на масовия българин към властта и политиката, които са ги
предопределяли, които са ги ограждали и сигурно ще ограждат още дълги
дисетилетия територията , в която българинът и властта подреждат световете си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар