петък, 12 септември 2014 г.

Т-групите и групите за срещи като форма на психотерапия

Т- групи и групи за срещи
Т-групите се появяват през лятот на 1946г.като резултат от интересно откритие по време на семинар по междугрупово отношение.Курт Левин оглавява екип за изследване в действие.
В края на семинара в сесията за проверка на резултатите четиримата ръководители рещават ,че процедурата на използване на груповия процес като цел за  използването от страна на групата на собственото и развитие и предприемане на деиствия е важно откритие, което се нуждае от изследване и разработване.Създателите на тези групи разграничават груповата терапия от Т – групата.През 50 те години практиците от няколко области адаптират Т-групата към собствената си дисциплина.Други се интересуват от малките групи ,които работят „лице в лице”Разнообразни експерименти се опитват да адаптират процеса на Т-групата към работата на естествени работни групи.Появяват се нови теми –темите за съпротивата и доверието.Постигнати са много успехи ,но и някои провали.
През 60те и 70те години на 20 век движението за личностно израставане се опитва да адаптира Т-групата з целите на себеизследването.Това развитие напълно се отклонява от първонаяалната насоченост на Т-групата т.е.да изучава груповата динамика ./ процесите, които възникват в групата/.
През 80те години се съживява интересът към идеята на Левин ,че малката група е свързващо звено между голямата система и отделния човек.

Т-групите/ групи за тренинг в областта на човешките отношения / се основават на идеята, че човек най- ефективно може да се променя, когато се намира в група. Използват се за решаване на различни задачи : получаване на знания и опит в междуличностните отношения, обсъждане на нови  на проблеми, придобиване на навици, развитие на самосъзнанието и промяна в житейските нагласи. Основен постулат е научаването чрез преживяване на опита и ролята на човешката взаимопомощ. Т-групите имат по скоро образователен отколкото терапевтичен характер, поради което са насочени към подпомагане на клиенти в норма. Водещият не се намесва в груповия процес, дори когато констатира, че в застой или е непродуктивен. Допуска се подаване на нов материал за дискусиия или правене на бележки при възникването на проблеми в общуването. В дома по- често се провеждат групи за срещи / или тук ги наричат групи за разговори /. Разликите между групите за срещи и т-групите е твърде условна. Някои автори ги отъждествяват поради близките им цели и сходните им протичане. Те разглеждат понятието „ групи за срещи” като обобщаващо. Те са по- скоро разнопосочни в общия контект на личностната подкрепа и могат да се формулират в широкия деапазон от самопознанието до социалното фукциониране. Важно е да се отбележи, че при групите за срещи междуличностните отношения се разглеждат не толкова като обект на промяна колкото до средство за промяна. Основа на груповата дейност е общуването в което се създават условия за наблюдение, себеопознаване, оказване на подкрепа, проява на отговорност, изразяване на чувства, решаване на конфликти и преудоляване на съпротиви./ например към промяна, поради страх от нея/  Групите за срещи са успешна алтернатива на традиционното психотерапевтично въздействие особено за клиенти, които имат затруднения в общуването, в адаптиранетои и постигането на близост с другите хора. Някои хора не са подходящи за  включване в такава група . Това са хора с изявена агресивност, стремеж към доминиране, които могат да превърнат групата в място за проява на егоцентричните си желания. Груповата форма не е удачна и при твърдсе подтиснати и слаби клиенти, които трудно устояват на възможен групов натиск и задълбочават проблемите си. Трябва да се отбележи и възможността за нарушаване на конфиденциалността, която е задължителна норма както при индивидуалното консултиране така и при работа в група.
Такъв подбор отново рядко се е правил в ДВХФУ поради посочените вече причини, като целите са постигани в много голяма степен за сметка на нервите на водещия :).
Оптималната / най- добрата / от гледна точка на резултата група се сформира от 8-12 човека при наличието на двама водещи. Затова и групите в ДВХФУ се сформират от 5-6 човека най- често., въпреки че съм обучавала студенти самостоятелно в групи от максималния брой - 12 човека.





Няма коментари:

Публикуване на коментар