Развитие на умения за справяне с поведението на деца със специални образователни потребности (СОП) „Трудни деца” -пета част

Стимът на това момче беше клатене на главата напред- назад. Ако с толкова малко дете не постигнете достатъчно сетивна стимулация, то ще става все по-затворено в себе си и отдалечено от околния свят. Ако това не бъде коригирано, докато е още малко, е почти невъзможно да го накараш да промени поведението си, да се отучи от него като по-голямо. Особено трудно е да имаш дете, което както аутистично така и глухо. Колкото повече го свържете с външния свят, толкова по- добре. Ако това дете продължаваше да се затваря в себе си, то трябваше да бъде пренасочено за домашно лечение. Дългосрочните цели бяха да го научим да мие ръцете си, да се храни, да играе на някои игри и други.

          Като терапевт имах за цел да намеря начини, по които да го издърпам от вътрешния му свят и да го накарам да забележи какво става около него. Срещнахме много трудности в постигането на всичко това. Задачата се усложняваше поради факта, че то беше глухо и не можеше да му говорим. При положение, че не чуваше, единственият възможен начин за комуникация оставаше визуалният. Той  можеше да види нещата, които се случваха около него, но понеже не чуваше нищо, сякаш всичко се случваше единствено в мозъка му.

          Когато му предоставихме барабаните, нещо драматично се промени в него. Той не само можеше да види барабана, но и да усети неговите вибрации. Посредством това детето започна да осъзнава, че там има човек, който свири на барабана и се опитва да се докосне до него, да привлече погледа и вниманието му извън света, в който се намира; започна да асоциира този човек с барабана.

          Когато не свиреше на барабани, лицето му беше безизразно, а когато свиреше, той ставаше жив, започваяше да се усмихва, да се смее, да скача наоколо и дори да танцува на ритъма. Обичаше да усеща кожата на барабана и да чува чрез ръцете си. В момента, в който барабанът почваше да вибрира, момчето незабавно се променяше. Държеше се почти като нормално дете. Барабанът го извика в нашия свят.

          Целите и намеренията, които успях да осъществя с това дете, влючваха: развиване на ритъм концепции, подобряване на двигателните качества, мотивиране на желанието за опознаване на света на звуците и вибрациите, подобряване на общуването, развиване на познанията за тялото, пространствените и предметни концепции, имитаторските умения, разнообразни емоционални, социални и себепомагащи качества, вербални качества, подобряване на слуховото възприемане и развиване на слуховата двигателна координация . Той реагираше на барабана с гласа си – това беше нещо, което преди това не беше способен да направи.