Арттерапията като форма на психотерапия-втора част

Арт терапия е използването на художествени средства за себеизразяване и себеосъзнаване в присъствието на обучен арттерапевт. / преминал специално обучение или психолог, който може да върши тази работа, може и художник /.Клиентите, които биват насочени към арттерапевт не се нуждаят от предишен опит или умения в областта на изкуствата; арттерапевтът, от своя страна, не се стреми да направи естетическа или диагностична оценка на изображенията, създадени от клиента. Главната цел на практикуващия е да помогне на клиента да постигне промяна и развитие в личностен план чрез използването на художествени материали в една сигурна и подкрепяща среда.

Връзката между терапевта и клиента е от ключово значение; и все пак арт терапията се различава от другите психологически терапии в това, че тя е тристранен процес между клиента, терапевта и изображението или проблема. Така тя предоставя възможност за изразяване и общуване и би могла да бъде особено полезна за хора, които се затрудняват да изразяват своите мисли и чувства на глас.

"Арт терапията е помагаща професия /няма закон все още, че е професия това се знае само от хора в бранша/, която използва художествените средства, образи, креативния процес / решаване на един и същ казус или проблем по различен начин / и реакциите на пациента/клиента към създадения продукт като отражение на индивидуалното развитие, способности, личност, интереси, тревоги и конфликти. Арт терапията се основава на познаване на теориите за човешкото развитие и психичен живот, които биват прилагани във всички видове диагностика и лечение, включително образователни, психодинамични / динамика на психиката/ , когнитивни,/ означава познавателни/  междуличностни и други терапевтични средства, за разрешаване на емоционални конфликти, подпомагане на себепознанието, развитието на социални умения, овладяване на поведението, решаване на проблеми, понижаване на тревожността, засилване на връзката с реалността и подобряване на самооценката."

"Арт терапия е терапевтичната употреба на творческия процес в рамките на една професионална връзка при хора, преживяващи заболяване, травма или житейски несполуки, както и такива, търсещи личностно развитие. Творейки и рефлектирайки / връщайки обратно там / върху изкуството, което правят и процеса, през който преминават, хората получават възможност да обогатят своето познание за себе си и другите, да се справят със симптомите, стреса и травматичните преживявания; да повишат своите познавателни способности и да преживеят пълноценно жизнеутвърждаващото удоволствие от творчеството